Справка за експорта на зърнени и маслодайни (05.10-09.10)

Засилена юнска активност по черноморските ни портове, като "героите" са 2 култури - пшеница и царевица. Справката за експорта показва заетост по основните пристанища - КРЗ Бурас, БМФ Бургас, както и Варна Изток и Запад.

След отчетливия скок в цените на царевицата и пшеницата, през изминалата седмица пазарите бяха под натиск от прибиране на печалби и липса на новини, които да осигурят нови поскъпвания. Но дали такава ще бъде и новата седмица, предстои да разберем…

Типично за сезона наблюдаваме в сравката експорт на пшеница и царевица през основните портове. Товарим пшеница във Варна и Бургас, а очакваме карга с царевица за износ идните дни.

Варна Запад изпраща хенди с пшеница, докато на ПЧМВ се товари 33 000 МТ царевица. Справката за експорта още сочи 2 очаквани карга за пшеница към БМФ Бургас и царевица за Варна Изток.

Сравнително вяла справка за експорта на зърно и масло от черноморските ни портове. Карго с близо 33 000 МТ пшеница е завършено, както и малко трици за Турция.

Рекордното американско предлагане притиска цените, но активното азиатско търсене дава противоречиви сигнали. Затруднената логистика в Черноморския регион продължава да създава напрежение.

Френските запаси се свиват до 36-годишно дъно. Латвия вдига транзитните такси за руското зърно с 25%, а Зеленски обяви подновяване на ударите по руски рафинерии.

Слабото евро, скъпият петрол, геополитическото напрежение, големият търг на Алжир и понижената прогноза за френската царевица създадоха благоприятна среда за всички котировки на MATIF.

Този сезон Алжир е закупил около 1,82 млн. тона пшеница в три търга на цена с около 20% повече спрямо съпоставимите покупки през миналата година, въпреки че договорените количества са по-малки.

Цените на пшеницата в Констанца-Варна-Бургас се покачват след търга на Алжир. На пазара се появяват по-качествени български партиди. Износът ни надхвърля трикратно отчетеното от ЕК.

Френското министерство на земеделието оценява производството на зърнени култури през 2026 г. на 53,05 млн. тона, което е с 16,5% по-малко спрямо миналата година. Най-сериозен е спадът при царевицата, но по-ниски добиви се очакват и при пшеницата, ечемика и слънчогледа, докато рапицата остава изключение.