Турският пазар на пшеница: рекордна реколта, по-малък внос и натиск върху износа на брашно

Турция влиза в сезон 2026/27 с коренно различен баланс при пшеницата. След слабата реколта от 17,9 млн. тона година по-рано, производството се очаква да нарасне до 24,5 млн. тона, най-високото ниво в представената серия от 2012/13 насам. В същото време вносът може да се свие от 5,9 млн. до едва 2 млн. тона.
 

Това беше един от основните акценти в презентацията на Бегюм Дак Север, мениджър търговия и снабдяване в Ulusoy Flour Mills Türkiye, по време на Зърнена Академия 2026 в София.
 

От голям вносител към много по-самостоятелен пазар
 

По-високото производство идва както от увеличение на площите до 7,5 млн. ха, така и от рязко възстановяване на средния добив до 3,3 т/ха. Общото предлагане се очаква да достигне 30,3 млн. тона, вътрешното потребление 19,2 млн. тона, а крайните запаси да нараснат от 2,8 млн. до 4 млн. тона. Така Турция има много по-малка необходимост от външна пшеница, въпреки че износът, включително под формата на преработени продукти, остава висок.
 

Промяната не е само резултат от реколтата. След 2022 г. Зърненият борд на страната (TMO) заема все по-централно място на вътрешния пазар. Общите ѝ покупки на зърно нарастват от 6,2 млн. тона през 2022 г. до 13,1 млн. тона през 2023 г., а през последните два сезона остават над 11 млн. тона. При хлебната пшеница TMO е изкупила 7,3 млн. тона през 2026 г., спрямо 3 млн. тона само две години по-рано.
 

Русия остава почти без конкуренция при вноса
 

Когато Турция все пак внася пшеница за мелничарската индустрия, структурата е изключително концентрирана. Според представените данни 94% идват от Русия, около 5% от Украйна и едва 1% от всички останали произходи.
 

Причината е комбинация от конкурентен фрахт, географска близост и турския режим за преработка за износ, който дълги години позволява на мелничарската индустрия да внася суровина и да я превръща в брашно за международните пазари.
 

Към това през 2026 г. се добавят и промени във фитосанитарните правила за внос на пшеница, свързани с видовете организми "Tilletia". След първоначално по-строг режим през август практиката беше временно разделена според предназначението на пшеницата, с различни изисквания според предназначението на зърното.
 

Турция остава №1 при брашното, но преднината се свива
 

По-голямата промяна вече се вижда при брашното. Турция остава най-големият износител в света, но обемите намаляват. След рекордните 3,66 млн. тона през 2023 г., износът спада до 3,03 млн. тона през 2024 г. и 2,36 млн. тона през 2025 г. За януари-септември 2026 г. износът е 1,44 млн. тона, с 15,3% под същия период на миналата година.
 

В същото време конкуренцията расте. През 2025 г. Казахстан достига около 1,93 млн. тона износ на брашно, а Узбекистан 1,75 млн. тона. Германия, Египет и Русия също увеличават присъствието си.
 

През 2025 г. 48% от турския износ на брашно е насочен към Близкия изток, а Африка формира още 33%. Но именно на някои от най-големите традиционни пазари има сериозно отстъпление. За януари-септември 2026 г. износът към Ирак пада с 66%, до около 132 хил. тона, а към Сирия е надолу със 17%.
 

В същото време растат пазари като Гана, Сомалия, Куба, Еритрея и Южна Африка. Това показва как турските мелничари постепенно търсят нови направления, за да компенсират загубата на част от традиционното търсене.
 

Турция остава огромен фактор в регионалната търговия с пшеница. Но моделът се променя: повече собствено производство, по-малко внос и все по-силна конкуренция при износа на брашно.