Започваме този обзор с вероятно най-важната тема за агросектора: изтичане на референтни (default)
CBAM стойности преди официалната публикация от Европейската комисия. Част от числата изненадаха пазара. Важно уточнение: тези стойности са „по подразбиране“ и са определени по продукт и по държава. Те ще се прилагат за производители от съответните държави, които не са предоставили сертифицирани отчети за емисиите от конкретното си производство за продукта, който се внася в ЕС. Това означава, че при отделни производители реалните стойности може да са различни – и при някои потенциално по-ниски. Проблемът е, че към момента няма ясно разписана и работеща процедура за проверка и верификация на емисиите. Пазарът очаква такава яснота да липсва поне до края на първото тримесечие на 2026, което на практика означава: в началото всички ще бъдат оценявани по „default“ стойностите.
По изтеклите данни за
карбамида допълнителният разход би бил приблизително в диапазона 40–60 EUR/т. Основни доставчици като Египет и Алжир биха били под 45 EUR/т, докато Узбекистан и Туркменистан – около 58 EUR/т. Русия е около 50 EUR/т, Нигерия – около 49 EUR/т. Това до голяма степен е очаквано. Силната изненада идва при нитратите и UAN, където нивата изглеждат много по-високи. При
амониевия нитрат вносните количества могат да бъдат обложени с над 150 EUR/т (ориентировъчно: Русия – 155, Грузия – 158, Узбекистан – 161 EUR/т). При
CAN (калциево-амониев нитрат) ставките са около 130 EUR/т (Египет – 115 EUR/т, а Русия, Сърбия и Турция – около 130 EUR/т). При
UAN допълнителният разход би бил в диапазона 68–95 EUR/т, като най-високата стойност е за продуктите от САЩ (95 EUR/т) – при положение, че в момента се внася значителен обем точно отвъд океана (Тринидад – 68 EUR/т, Египет – 76 EUR/т, Русия – 86 EUR/т). Най-шокиращата картина е при
амониевия сулфат: ключовият доставчик Китай е с най-висока ставка – над 70 EUR/т, докато за други държави стойностите са около три пъти по-ниски (Египет – 19 EUR/т, Сърбия и Русия – 22,5 EUR/т).
Какво означава това на практика? Първо – това все още не е официално публикуван регламент, така че стойностите могат да се променят (и според информацията вече има корекции след реакция от индустрията). Въпреки това основното послание е ясно: при такива нива вносът на урея вероятно няма да бъде блокиран, докато нитратите могат да бъдат силно ограничени, вероятно дори тотално. В този сценарий се очаква европейското производство на нитратни торове да трябва да компенсира част от вносните обеми. Дали има тази възможност обаче?
При
фосфатите картината изглежда по-малко наказателна. За
DAP (диамониев фосфат) допълнителната такса от порядъка на 15–19 EUR/т изглежда по-лесна за „поемане“ от пазара. При
NPK ситуацията е по-сложна: формулите с по-ниско съдържание на азот биха били с допълнителен разход около 30–40 EUR/т, което е сравнително управляемо, но високоазотните формули могат да бъдат натоварени с 60–80+ EUR/т. NPK е най-трудният казус и защото големите международни доставчици не са много, а руският продукт вече беше ограничен чрез допълнителни мита и обемен таван през юли.
Най-големият проблем остава несигурността. Вече преминаваме средата на декември, а пазарът все още няма яснота за правила, които би трябвало да стартират след две седмици – ситуация, която рядко се вижда при толкова финансово значими регулации. Тази несигурност може да доведе до сериозни затруднения при търговията и дори до временно спиране на вноса на торове. В най-негативния сценарий това би могло да създаде реален риск за част от пролетното торене и съответно за развитието и добивния потенциал на културите. Дори и да имаше опити за натрупване на запаси преди 1 януари, те вероятно няма да са достатъчни, за да покрият нуждите на фермерите за цялата пролетна кампания.
А сега накратко и за физическите пазари - декември по принцип трябваше да е спокоен месец за световния пазар на
карбамида, но Индия промени тона с търг за покупка на 1,5 млн. тона, което доведе до поскъпване с над 10 USD/т. Преди това пазарът беше тих: без значими сделки от Северна Африка, с бидове за Египет FOB под 440 USD/т и Алжир, който изнесе основно вече договорени количества. В Близкия изток и Азия имаше ограничена активност – Иран продаде 90 хил. тона на 376 USD/т FOB, а Бруней – 30 хил. тона на 387 USD/т FOB. При
нитратите в Европа търсенето допълнително отслабна; цените са стабилни и вероятно ще се задържат такива поне до края на януари. Пазарът на
амоняк също остана вял в световен мащаб, с практически непроменени цени. При
фосфатите новината от Китай доминира: правителството обяви спиране на целия износ на фосфати до август следващата година. Това може да обърне досегашния мечи тон от последните два месеца, въпреки че достъпността за купувачите остава ниска. В Европа търсенето е слабо: OCP Мароко отчете продажби само за около 11 хил. тона DAP за Европа в диапазона 695–725 USD/т FOB и сходен обем TSP при 515–520 USD/т FOB.
Допълнителен натиск върху фосфатната верига идва от
сярата. Mosaic спря производството на SSP в Бразилия и временно преустанови покупките на сяра заради рязкото ѝ поскъпване. Глобалните ѝ цени вървят нагоре, подпомогнати и от търсенето от металургията и батерийната индустрия. В Бразилия котировките почти се утроиха през 2025 г. до 528 USD/т CFR (11 декември) спрямо 178 USD/т в края на 2024 г., като ръста е особено видим след 20 февруари (около 192 USD/т CFR). Сегашните нива вече надминават върховете от 2022 г.
При
калиевите торове има важен сигнал: търговията с беларуски MOP (калиев хлорид) към САЩ може да се възобнови след почти 4 години, след като на 13 декември САЩ отмениха санкциите за беларуския поташ с незабавен ефект. Това потенциално увеличава опциите за доставки и може да омекоти перспективата за световните цени на MOP, тъй като купувачите ще имат повече алтернативи и аргументи за натиск върху текущите доставчици. В краткосрочен план обаче ефектът вероятно ще е ограничен: възстановяването на търговията изисква време за административни и финансови процедури, а част от американските купувачи ще трябва да бъдат стимулирани да предпочетат беларуски тонове пред канадски.