CBAM - пореден удар върху рентабилността на европейските фермери

Новият Механизъм за въглеродна корекция на границите (CBAM) на Европейския съюз може да нанесе пореден финансов удар върху земеделските производители в ЕС, които вече са на ръба на оцеляването. Това предупреждава организацията Copa-Cogeca, обединяваща европейските фермери и земеделски кооперации, в свой доклад.
 

Какво представлява CBAM?

CBAM е ключов инструмент в климатичната политика на ЕС, чиято цел е да обложи с въглероден данък вноса на стоки, произведени с високи емисии на CO₂ – като стомана, цимент, алуминий и, от януари 2026 г., торове.
Механизмът цели да предотврати т.нар. „въглеродно изтичане“, при което производството се премества извън ЕС, за да избегне разходите по емисиите в рамките на Схемата за търговия с емисии (ETS).
На практика обаче фермерските организации предупреждават, че това може да направи европейското земеделие неконкурентоспособно, като рязко увеличи цената на ключовите производствени ресурси.
 

Copa-Cogeca: „Фермерите вече са на загуба“

Copa-Cogeca очертава тревожна картина за доходите на зърнопроизводителите в ЕС.
Разходите за производство са скочили рязко след пандемията от COVID-19 и началото на войната в Украйна, докато цените на продукцията остават ниски.
„В някои държави членки 2025 г. ще бъде третата поредна година, в която земеделците отчитат загуби – дори с подкрепата по ОСП“, посочват от организацията.
Над половината обработваеми земи в ЕС се използват за производство на зърнени култури, като пшеницата е показателен пример.
Торовете вече представляват между 15 и 30% от себестойността на производството, а цените им са се повишили с до 108% от 2020 г. насам.

 

Мита и CBAM – двойният удар

Допълнителен натиск върху разходите оказват новите мита върху руски и беларуски торове, въведени през юли 2025 г. и предвидени да нарастват до 2027 г.
Резултатът е повишение от 10–15% на цените на всички вносни торове, независимо от произхода им.
ЕС внася около половината от необходимите торове, като Русия преди това е осигурявала близо една четвърт от доставките.
CBAM ще влоши ситуацията, като добави данък върху CO₂ към вноса на азотни торове, които представляват почти 46% от потреблението в ЕС.
Прогнозите за 2026 г. са обезпокоителни:

• +42 евро/тон за внос на урея (според Агенцията за опазване на околната среда);
• +88 евро/тон за калциев амониев нитрат;
• +144 евро/тон за азотни торове (по данни на френската Генерална дирекция по енергетика и климат);
• до 50% поскъпване до 2030 г. (според анализ на Rabobank).

„Фермерите, които вече три години са на загуба, не могат да понесат още едно увеличение на разходите“, предупреждава Copa-Cogeca.

 

Неясни правила и риск за доставките

Организацията обръща внимание и на сериозни несъвършенства в прилагането на CBAM.
Основни елементи – като въглеродния референтен показател и цената на сертификатите по CBAM – все още не са определени.
Освен това платформата за търговия със сертификати няма да заработи преди 2027 г., което означава, че през 2026 г. вносителите ще работят без ясна представа за крайната цена.
Липсата на прозрачност вече кара търговците на торове да се въздържат от сключване на договори, което поражда реална заплаха от недостиг на торове в ЕС.
 

Призив за промени

Copa-Cogeca настоява за отлагане или изключване на торовете от обхвата на CBAM, докато:

1. Не бъде изградена пълноценна система за ценообразуване на въглерода;
2. Не се осигури предвидимост на цените при внос и фактуриране;
3. Не се създаде механизъм за възстановяване на разходи за износителите от ЕС;
4. Не се премахнат антидъмпинговите мита върху торове от други държави, различни от Русия и Беларус.

Без тези корекции CBAM рискува да се превърне в „тъп инструмент“, който подкопава конкурентоспособността на европейското земеделие, вместо да подпомага зеления преход.
 

„CBAM не трябва да се превръща в наказание за фермерите на ЕС“, подчертават от Copa-Cogeca.

„Достъпът до торове на приемливи цени е жизненоважен за устойчивото производство на храни в Европа.“