Глобалният пазар на зърно може да изглежда добре снабден на хартия и в същото време да изпитва сериозен ценови натиск. Именно това противоречие беше в центъра на презентацията на Пиер Сера-Уелва, заместник-директор и ръководител на анализите за земеделските стоки в ЕС и Черноморския регион в S&P Global Energy, по време на първия панел на Зърнена Академия 2026 в София.
Презентирането му премина през САЩ, Южна Америка, Китай и Европа, но постепенно се върна към региона, който в момента създава най-голямата несигурност за международната търговия: Черно море.
Царевица има, но не навсякъде
Глобалният баланс при царевицата остава сравнително комфортен, макар регионалните различия да са значителни.
В САЩ прогнозата за крайните запаси през 2026/27 беше повишена до около
1,835 млрд. бушела, а съотношението запаси към потребление се очаква около
11,2%. По-доброто предлагане вече влияе и върху очакванията за следващата сеитба. S&P Global прогнозира площите с царевица през 2027 г. да намалеят с
1,7 млн. акра до 95 млн. акра, докато икономиката постепенно се измества в полза на други култури.
Южна Америка обаче дава много по-смесена картина.
В Бразилия силният Ел Ниньо носи риск от по-сухо време в централните и северните райони, което може да удари както соята, така и втората царевична реколта (сафриня). S&P очаква производство на около
138,5 млн. тона през 2026/27 спрямо 145 млн. тона година по-рано. Допълнителен проблем са високите разходи за торове и ниските спрямо последните пет години количества на внесените азотни торове.
Аржентина е на обратния полюс. По-добрата почвена влага и типичният ефект на Ел Ниньо върху добивите подкрепят много по-оптимистична перспектива. S&P Global вече очаква
65 млн. тона царевица, със 7 млн. тона над първоначалната си прогноза.
Китай произвежда рекордно, но запасите продължават да се свиват
Особено интересна е ситуацията в Китай.
Производството през 2026/27 се очаква да достигне рекордните
306 млн. тона, но крайните запаси продължават да намаляват. Според S&P Global съотношението запаси към потребление ще бъде около
55,7%, най-ниското от сезон 2012/13 насам.
Вносът е оценен на около
8 млн. тона, но може да остане и по-нисък при по-добра вътрешна наличност и конкурентни алтернативни фуражи.
Сера-Уелва направи и една важна уговорка: евентуалните китайски покупки на американска царевица могат да зависят повече от политически решения, отколкото от чистите пазарни фундаменти.
За целия сезон S&P Global прогнозира средна цена на американската царевица от около
5,05 $/бушел, с $0,65 над миналата година. Сред факторите, които могат да подкрепят цените, са проблемите с украинския износ, по-високите цени на енергията и евентуално по-силно китайско търсене.
При пшеницата проблемът не е количеството, а достъпът до него
Именно тук беше един от най-силните акценти в презентацията.
Глобалният баланс на пшеницата изглежда сравнително комфортен, но фючърсите на MATIF отразяват съвсем различна картина...или поне доскоро.
Причината е проста: наличното зърно в света и зърното, което реално може да стигне до международния пазар, не са едно и също. Основният проблем отново е Черно море.
Според S&P Global засиленото напрежение в региона вече нарушава износа както от Русия, така и от Украйна. Базовият сценарий предполага трафикът да остане сериозно затруднен до края на годината и постепенно да започне да се нормализира от януари.
При този сценарий руският износ на пшеница би достигнал около
32,5 млн. тона, докато при по-бързо възстановяване може да стигне 42,5 млн. тона. Ако проблемите продължат до юни, количеството може да падне до около
27,2 млн. тона.
За Украйна разликата също е огромна: от
12,7 млн. тона при оптимистичен сценарий до едва
7,4 млн. тона при продължителна блокада.
Кой ще запълни липсващите 11 млн. тона?
При базовия сценарий S&P Global изчислява, че нарушенията могат да извадят около
11,2 млн. тона руски и украински износ от глобалната търговия.
Европейският съюз би могъл да добави приблизително 1,5 млн. тона, Канада още 1,5 млн. тона, Аржентина около 2 млн. тона и Австралия около 0,5 млн. тона.
Но дори това не е достатъчно.
Останалата част от баланса трябва да се намери чрез по-ниско търсене в Северна Африка и Югоизточна Азия, заместване на пшеница с царевица и други корекции в потреблението.
Точно тук се вижда разликата между световно производство и реална експортна наличност.
Пшеница има, но не непременно там, откъдето пазарът е свикнал да я купува.
Рискът се пренася и към реколта 2027
Проблемът не приключва с текущия сезон.
Ако нарушенията в износа продължат до юни 2027 г., S&P Global вижда риск и за следващата реколта в Русия и Украйна. При Русия базовата прогноза е
85,8 млн. тона пшеница, но при по-рисков сценарий производството може да падне до
78,4 млн. тона.
При Украйна производството за 2027 г. се оценява на около
23,3 млн. тона, но влошаващата се логистика, по-слабите приходи на фермерите и закъсненията в сеитбата оставят допълнителен риск надолу.
В ЕС производството през 2026/27 се оценява на около
133,1 млн. тона, а износът на 32,5 млн. тона. За следващия сезон площите с пшеница се очаква да намалеят символично, с около 0,4%, като ниската рентабилност и условията по време на развитие остават ключови фактори.
S&P Global очаква средна цена от 248 €/т за сезон 2026/27
Финалната ценова прогноза е показателна.
Средната цена на пшеницата на Euronext през 2026/27 се очаква около 248 €/т, или
47 €/т и 24% над миналия сезон.
Подкрепата идва най-вече от продължаващите проблеми с черноморската търговия и риска за производството през 2027/28 в Русия, Украйна и части от ЕС. Срещу това стоят подобряващите се перспективи в Австралия и Аржентина и вероятността високите цени да ограничат част от световното търсене.
Важно е обаче да се отбележи, че тези сценарии са формулирани спрямо геополитическата картина към момента на презентацията. Последвалите сигнали само подчертават колко бързо може да се промени средата и колко висока остава волатилността около Черно море.