Радостина Жекова по време на Зърнена Академия 2026: „Тази добра година не маскира нищо“

Добрата реколта през 2026 г. не трябва да създава илюзията, че проблемите на българското растениевъдство са останали назад. Това беше една от основните тези на Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, по време на третия панел на Зърнена Академия 2026.
 

„Тази добра година не маскира нищо. Най-големият ни враг като сектор оставаме самите ние“, заяви Жекова. Според нея по-добрите резултати през настоящия сезон не променят структурните проблеми, пред които са изправени производителите, а климатът вече започва видимо да променя и избора на култури.
 

Един от най-ясните примери е царевицата. Последователните трудни години и незадоволителните резултати в части от страната постепенно извадиха ечемика на много по-предна позиция. При рапицата ситуацията също остава несигурна. За Североизточна България Жекова определи добрия резултат през тази година като „абсолютен късмет“, зависещ до голяма степен от конкретното стечение на климатичните условия.
 

Очакването ѝ е тенденцията към повече есенници да продължи и през настоящата кампания. Това обаче носи друг риск, все по-труден сеитбооборот. „Повече есенници със сигурност и тази година, но това ще обърка много сеитбооборота“, коментира тя. Според Жекова както рапицата, така и пшеницата ще останат сред предизвикателствата пред производителите.
 

Най-критична обаче тя беше не към времето или пазара, а към самите земеделци.
 

„Икономически неграмотни сме“, каза Жекова. По думите ѝ съвременният фермер трябва едновременно да изпълнява ролята на агроном, механизатор, метеоролог, счетоводител, производител и търговец. Именно последната функция обаче често остава най-слабото звено.
 

„Голяма част от нас не знаят себестойността на продукцията си. Като не знаеш себестойността, няма как да знаеш коя е цената, която ти носи печалба.“
 

Това според нея е все по-сериозен проблем в среда, в която само добрият добив вече не е достатъчен. Производителят трябва да познава реалните си разходи, да може да оценява офертите, които получава, и да управлява ценовия риск. В дискусията беше обърнато внимание и на необходимостта стопанствата да търсят нова генетика и сортове, които да се адаптират по-добре към климатичните промени.
 

Жекова посочи и сериозното свиване на сектора, като по нейни думи България е загубила около 40% от фермите си, а най-малките стопанства са сред най-силно засегнатите. При тях проблемът с икономическото управление е още по-видим, тъй като често липсва собствен административен и финансов капацитет за детайлно проследяване на разходите и реалната себестойност.
 

Темата естествено стигна и до отношенията между производители и преработватели. В спора за слънчогледа Жекова защити правото на фермера да избере кога и на каква цена да продаде продукцията си. Наличието на големи преработвателни мощности в страната според нея не означава, че земеделецът трябва да продава на загуба само за да осигури суровина на заводите. Производителят също носи риск и има право да търси цена, която покрива разходите му и осигурява икономически смисъл от производството.
 

В края на дискусията беше поставен и въпросът дали изобщо съществува формула, при която производител, търговец и преработвател могат едновременно да максимизират печалбата си.
 

Отговорът на Жекова беше сред най-запомнящите се реплики на панела:
 

„В бизнеса трябва всички да са еднакво недоволни. Ако всички са еднакво недоволни, значи всички са спечелили.“
 

Зад шеговитата формулировка стои по-голямата ѝ теза, че никой по веригата не трябва да бъде максималист. Производството, търговията и преработката са прекалено свързани, за да може едно звено устойчиво да печели за сметка на останалите. „Нещастието на един е проблем за цялата верига“, беше смисълът на финалната ѝ позиция.