Петър Димитров пред „Дарик“ радио за финансовата ситуация на зърнения сектор в страната

По време на интервю пред „Дарик“ радио, в секцията „Агросвят“, Петър Димитров – основател на АгроПортал и Зърнена Академия, описва пазарната картина, която вече поставя фермери и търговци в директен риск. Цените на пшеницата са под силен натиск заради глобалното свръхпредлагане. Много фермери, които задържат продукцията си в очакване на по-добри цени, в крайна сметка са загубили, тъй като пазарът не се подобрява. Вместо очакваното поскъпване, обилното световно предлагане задържа цените ниски и ограничава ликвидността на земеделците.

Силният фундамент на пазара – обилното световно предлагане
Тази година световното производство на основните зърнени култури премина нови прагове. Пшеницата достигна рекордните 816 млн. тона, а царевицата — около 1,37 млрд. тона. Русия и Украйна отбелязаха стабилна реколта, Румъния прибра 13 млн. тона пшеница, а Австралия и Канада също отбелязват силни кампании. В Черноморския регион зимните посеви се развиват обещаващо, а Южна Америка се очаква дори да надхвърли предварителните очаквания за царевица и соя. Купувачите са търпеливи, защото знаят, че новата реколта вече се задава – и това поддържа ниските цени.

Тежка година за пролетниците
Добивите от царевица са рекордно слаби – около 850–900 хил. тона, което е драстично под миналогодишните 1,6 млн. т. България за първи път от десетилетия се превръща в нетен вносител на царевица, тъй като производството не покрива нуждите. Допълнително, част от реколтата е с влошено качество заради проблеми с микотоксини, което допълнително натоварва сектора.

При слънчогледа картината също е неблагоприятна. Тазгодишната реколта от слънчоглед е около 1,5 млн. тона, докато преработвателният капацитет на маслобойните в страната надхвърля 3 млн. тона. Този сериозен дефицит налага внос на маслодайни култури, като по-рано тази година се внасяше дори рапица чак от Австралия и Канада, за да се запълнят нуждите на преработвателите. Така местните производители пропускат голяма възможност за ликвидност, докато предприятията търсят суровина от чужбина, за да поддържат дейността си.

Какви са финансовите щети за сектора?
Износът на пшеница е с 1,2 млн. тона по-малък от обичайното, което означава около 400 млн. лв. по-малко приходи за икономиката. При царевицата недостигът от 600 хил. тона се равнява на още приблизително 240 млн. лв. пропуснати приходи. Липсва значителен паричен поток в системата – както при търговците, така и при фермерите. В същото време производствените разходи остават високи – торовете, както и поземлените ренти не са намалели, дори напротив. Това допълнително свива маржовете и поставя производителите под финансов стрес.

Ще има ли фалити на зърнопроизводители и търговци при тези условия?
За съжаление, рискът е осезаемо висок. Основателят на АгроПортал определя ситуацията с фалитите като „първо постепенно, след това внезапно“. След период на постепенно натрупване на проблеми, сега секторът е изправен пред внезапна криза на ликвидността. Много сделки остават неплатени, отношенията между някои партньори се изострят заради неизпълнени ангажименти, а никой бизнес не може да издържи да не печели няколко години подред. Ако се повтори още една слаба за пазара година, е много възможно част от по-уязвимите стопанства и фирми да не оцелеят.

Какви са перспективите?
Все пак не всичко е песимизъм – настоящата криза ще действа като тест за ефективността, репутацията и стабилността на пазарните участници. Анализаторът прогнозира, че ще оцелеят онези фермери и търговци, които са най-ефикасни, финансово устойчиви и съумяват да добавят стойност по веригата. Именно тези адаптивни играчи имат шанс да преминат през бурята, докато останалите рискуват да поемат по пътя на фалита.