Оценката на АгроПортал за производството на пшеница в България през 2026 г. е
7.67 млн. тона. Това е с около
2.2% повече спрямо миналия сезон, въпреки че площите са с около
6.4% по-малко на годишна база. Основният фактор зад по-високата реколта е добивът, който през 2026 г. се оценява на
6.66 т/ха, или
666 кг/дка, спрямо
6.10 т/ха през 2025 г.
Теренните наблюдения в края на май показаха една от най-силните картини при пшеницата през последните години. Сезонът се разви при много добри влагозапаси за есенниците, а по-хладната и влажна пролет удължи активната вегетация и ограничи ранния топлинен стрес. В голяма част от страната посевите влязоха във финалната фаза с добра еднородност, силно развитие на продуктивните братя и добре формиран добивен потенциал, като най-силна беше картината в Североизточна и Югоизточна България. По-неравномерна ситуация имаше в части от Северозападна и Южна България, но тези локални разлики не променят
общата положителна национална оценка.
Оттук нататък качеството ще бъде не по-малко важно от количеството. На места има сигнали за кореново гниене, което остава фактор за наблюдение, но по-големият краткосрочен риск е свързан с валежите преди и по време на жътвата. Към момента няма картина на повсеместни валежи, но
локални дъждове могат да окажат влияние върху показателите и да влошат качеството в отделни райони. Това ще бъде особено важно за
дела на хлебната пшеница в общото производство, тъй като жътвата се очаква да започне всеки момент.
Пазарната картина също изглежда значима. Очакваме текущият сезон да приключи с крайни запаси от около
900 хил. тона (двойно повече от предходния сезон). В комбинация с прогнозираното производство от
7.67 млн. тона, това означава, че България може да разполага с общ ресурс от около
8.5 млн. тона пшеница през новия сезон.
При обичайно вътрешно потребление от около
1.5-2.0 млн. тона, потенциално свободното количество за износ може да надхвърли
6 млн. тона. Това поставя страната в добра позиция, но реализацията на този обем няма да бъде автоматична. Българската пшеница ще трябва да се конкурира активно както в Черноморския регион, така и на традиционните пазари в Северна Африка и Близкия изток.
Докато в Западна Европа засушаването и горещините ограничават производствения потенциал, в Черноморския регион картината остава много добра. Това означава силна конкуренция от близки произходи, особено при положение че руските оферти вече се движат на доста ниски нива. В същото време част от вносителите в Северна Африка и Близкия изток също влизат в сезона с по-добри собствени реколти, което може да намали нуждата им от внос или да направи търсенето по-избирателно.
Възможен ограничител пред още
по-ниски цени в Русия остава проблемът с горивото и разходите за производителите. Ако този фактор се задържи и продължи да увеличава себестойността за фермерите, част от тях може да не са склонни да продават агресивно на по-ниски нива. Това би могло да постави известен под на цените, но засега конкуренцията в Черноморския регион остава ключовият фактор, с който България ще трябва да се съобразява.
Затова основният въпрос за сезон 2026/27 няма да бъде само колко пшеница ще произведе България. При потенциален експортен излишък от над
6 млн. тона фокусът ще бъде върху качеството, темпото на жътвата, поведението на производителите, конкурентността на офертите и реалното търсене от традиционните купувачи. Производствената база изглежда силна, но пазарната реализация ще изисква много по-точно позициониране още от началото на кампанията.