Зърнена Академия на 10 години: една общност, която продължава да расте

Юбилейно издание с поглед към бъдещето на зърнения бизнес

Десет години след първото си издание Зърнена Академия отбеляза своя юбилей на 22 октомври 2026 г. в Гранд Хотел Милениум София. След девет издания във Варна форумът за първи път се проведе в столицата, събирайки международни анализатори, фермери, търговци, преработватели и представители на логистичния сектор от България, Балканите и Европа. Сред участниците бяха както добре познати лица, следващи събитието през годините, така и много нови представители на бизнеса.

При откриването Петър Димитров, основател и старши брокер в Агрикор и основател на Зърнена Академия, припомни мисията, която стои зад конференцията от самото ѝ начало: да свързва хората, да споделя знания и да обединява професионалната общност в зърнения и маслодайния сектор.

Тази мисия намери израз и в тазгодишната програма. Трите основни панела преминаха от световните пазари през регионалната търговия до конкретните въпроси пред българските производители и компании. Общият контекст беше пазарна среда, в която геополитиката, сигурността на доставките, качеството и управлението на риска все по-пряко влияят върху ежедневните бизнес решения.
 

Отвъд балансите: капиталови потоци, рискове и качество

Първият панел постави глобалната рамка за сезон 2026/27. Дейв Уиткомб (Peak Trading Research) разгледа влиянието на финансовите капитали върху аграрните пазари и връзките между щатския долар, енергийните цени и позиционирането на инвестиционните фондове. Сред основните му послания беше рискът натрупаните значителни дълги позиции да доведат до резки ценови корекции при промяна в настроенията на инвеститорите.

Пиер Сера-Уелва (S&P Global Energy) насочи вниманието към разминаването между сравнително комфортните световни баланси и реалната наличност на количества за износ. При пшеницата затрудненията в Черно море продължават да пренареждат търговските потоци, докато при царевицата значение имат регионалните различия в предлагането, климатичните рискове и перспективите пред потреблението.

Росела Полито (Black Silo / Fryer's Reports) допълни картината с анализ на пазара на твърда пшеница. Тя открои недостига на висококачествен дурум въпреки възстановяването на световните запаси и разгледа възможностите пред доставчиците от Източна Европа, включително България. Качеството на зърното и способността то да бъде доставено до купувача се очертаха като решаващи фактори наред с общия размер на реколтите.
 

Пет балкански пазара и общи предизвикателства

От световната картина дискусията премина към пазарите, на които работят голяма част от участниците в залата. Вторият панел събра Стоян Вълев от България, Марко Слиепчевич от Сърбия, Бегюм Дак Север от Турция, Леонардо Ламбреа от Румъния и Апостолос Антомелидис от Гърция.

Различните национални перспективи се срещнаха в няколко общи теми: сигурността на корабоплаването в Черно море, ниските води на Дунав, нарастващите транспортни разходи и достъпът до пристанищна инфраструктура. Обсъдени бяха конкурентоспособността на българския износ, румънският експортен модел, променящата се роля на Турция в търговията с пшеница и потребностите на преработвателите в региона.

Стоян Вълев даде положителна оценка за българската пшенична реколта, като постави акцент върху логистичните затруднения пред реализацията ѝ. Бегюм Дак Север разгледа влиянието на турската политика по вноса, а в дискусията прозвуча и необходимостта от по-гъвкави вериги за доставки и по-добро разбиране между производители и търговци.

Панелът показа колко тясно са свързани балканските пазари. Проблемите по един транспортен маршрут, промяната във вносното търсене или затрудненията пред преработката бързо се превръщат във фактор за бизнеса и в съседните държави.
 

Българският агробизнес отвътре

Третият панел приближи разговора до решенията, които българските фермери, търговци и преработватели вземат всеки ден. В дискусията „Българският агробизнес отвътре“, модерирана от Петър Димитров, участваха Радостина Жекова, Яни Янев, Николай Манов, Кристиян Драганов и Петър Кировски.

Сред основните въпроси бяха себестойността на продукцията, моментът на продажба, маржовете в търговията и снабдяването на преработвателната индустрия. Радостина Жекова подчерта необходимостта производителите да познават по-добре разходите си и да управляват ценовия риск. Яни Янев представи позицията на маслопреработвателите за недостига на суровина и ролята на вноса за работата на предприятията. Николай Манов обърна внимание на разходите, които свиват търговските маржове, и на значението на ясните условия за цена, транспорт, качество и плащане.

Разговорът даде място и на различията в интересите по веригата, особено при слънчогледа и неговата преработка. Наред с тях бяха обсъдени качеството на продукцията, развитието на местната индустрия и възможностите повече добавена стойност да остава в България. Именно откритото представяне на тези позиции направи панела важна част от общия диалог за бъдещето на сектора.
 

Срещите зад програмата

Практическата част на събитието започна още на 21 октомври със специализирано обучение по управление на ценовия риск и хеджиране, организирано от Зърнена Академия, ADMIS, Black Silo и CME Group. То допълни пазарните анализи с инструменти за работа в условията на силни ценови колебания.

Наред с презентациите и дискусиите, юбилейното издание беше и повод за срещи между колеги, за нови запознанства и за продължаване на разговори, започнали на предишни издания. Дългогодишните участници и новите лица в София дадоха облик на общността, която се изгражда около Зърнена Академия през последното десетилетие.

Зад успеха на Зърнена Академия стоят преди всичко хората, които се връщат на събитието година след година. Тяхното доверие, готовността им да споделят опит и отношенията, изградени през тези десет години, са в основата на общността около форума. Именно участниците правят Зърнена Академия това, което е, а с всяко следващо издание новите лица добавят своите идеи, гледни точки и истории към нейното развитие.