Фундаментален анализ на състоянието на пазара на Слънчоглед и производните му продукти

С днешна дата перспективата пред пазара на слънчоглед е стабилна до леко положителна  въпреки последните спадове, заради прибиране на печалби преди наближаващите Коледно-новогодишни празници. Както всяка година пазара в Черноморския регион ще бъде „мъртъв“ поне до средата на януари.

Въпреки всичко следните фундаментални елементи трябва да бъдат следени отблизо, ако искаме да добием ясна представа накъде се е запътил пазарът:

1.      Паричните политики на централните банки на САЩ(ФЕД), Европа(ЕЦБ) и др.

На завършилата вчера среща на ФЕД е било взето решение за започване на ограничаването на т.нареченото „количествено облекчаване“, което ще рече забавяне на темпото на печатане на долари в американските трезори. Това до известна степен бе очаквано от пазарите, поради което и наблюдаваме продължителен спад в цените на повечето култури на СВОТ в Чикаго.Затягането на дисциплината значи по-малко „евтини“ пари, т.е. по-високи лихви, а това при всички положения значи напрежение върху пазарите на всички култури..

2.      Квотите за биодизел

Освен ЕС Бразилия, Аржентина, Индонезия и Малайзия също планират увеличение на квотите си за биодизел, но първо трябва да видим как точно ще се развива този процес. В допълнение на това ще е важно дали американците ще продължат да плащат по $1/галон подкрепа за соевия биодизел и през 2014.

3.      Времето в Южна Америка

Соевата сеитба в Бразилия е почти приключила, а тази в Аржентина е на 75%. До сега поне времето беше почти идеално за сеитба и вкореняване. Въпреки това има още поне месец до жътвата в Бразилия и два до тази в Аржентина, така че времето без проблеми може от благоприятно да стане неблагоприятно и да минимизира потенциала на новата реколта. Наистина климата на Земята напоследък е доста объркан, след като пирамидите в Египет имаха снежна покривка тази седмица за първи път след 122 години.

4.      Поведението на колегите от Китай

Според някои оценки Китай е купил до сега толкова много соя, че ще им стигне поне до март 2014. В тази връзка, ако всичко се развие благоприятно в Южна Америка, може да видим отказани американски доставки. Птичият грип и резултатите от инвентаризацията на наличното в Китай рапично олио също ще оказват влияние. Междувременно Китай се превръща в основен вносител на слънчогледово олио и за целия сезон този внос може да достигне 500 кмт. Китай, обаче е ценово еластичен консуматор(т.е. купува по евтиното), така че количеството на вноса на слънчогледово олио ще е в зависимост от цените на соевото и палмовото олио.

5.      Логистика и продажби в Южна Америка

Ще припомним, че корабите със соя и соеви продукти от Бразилия миналата година закъсняваха с по два месеца, а понякога и с повече, заради огромните задръствания по пристанищата и ограничените места за товарене. Разбрахме, че бразилското правителство и някои частни компании са възстановявали пристанища и пътни артерии, но и продукцията от соя тази година ще е по-голяма, така че подобни проблеми могат да се очакват и през 2014. Освен логистиката продажбите на фермерите са също доста важни. Доколкото разбрахме фермерите в Аржентина задържат поне 10 Ммт от старата соева реколта, заради проблемите на аржентинското песо и постоянно падащия му курс спрямо американския долар. В допълнение бразилските фермери също не бързат за никъде.

6.      Заледяването на Азовско море

Повечето от руския слънчогледов комплекс, а и не малка част от украинския се изнася/внася през пристанищата в Азовско море. Според последните метеорологични карти заледяването в Таганрогския залив е започнало. Въпреки това според прогнозите температурите в региона ще се повишават в следващите дни и това ще предотвратява появата на ледоход поне до Нова Година. И все пак януари и февруари 2014 ще си останат критични за търговията през пристанищата в региона

7.      Поведението на колегите от България

Понеже Румъния вече почти продаде целия си експортен излишък на слънчоглед, който масово се товари в момента, с днешна дата България остава основен износител на суровината, като експортните й запаси се оценяват на 400 кмт. В тази връзка българското правителство възнамерява да премахне ДДС ставката от 20% за маслените и зърнени култури от началото на следващата година, но ще я запази за преработените продукти, като слънчогледовото олио и слънчогледовият шрот. Логично това ще доведе до повече местна преработка и до повече износ на олио (даже вече се носят слухове за започнал износ на олио за Египет) с цел възстановяване на ДДС ставката. Така, че поведението на българските фермери и преработватели, както разбира се и на местния и международния експорт ще остава критично за бъдещото развитие на пазара на слънчоглед в региона.