Стойност на масленото съдържание

Повечето купувачи на рапица в Европа плащат премия за маслено съдържание. Тя е в размер на 1,5% за всеки 1% маслено съдържание над 44%. По подобен начин става приспадането от цената за партиди с маслено съдържание  под 44%. По този начин производителите могат да постигнат по-високи приходи от техните култури чрез увеличаване не само на добива, но и на масленото съдържание.
Торене
През първите фази от развитието си (септември-ноември) рапицата се нуждае от много хранителни вещества. Тя е култура, която «обича“ високите азотни торови норми, и извлича два пъти повече азот от почвата в сравнение с житните култури. Увеличаването на азота в почвата обаче  постепенно води до намаляване на масленото съдържание  на семената. Нито масленото съдържание, нито добивът се увеличават ако бъде превишена  стандартната доза от 17 кг/дка. Влагане на азот над 19 кг / дка намалява маслеността на добива. Промяната във времето на торене - по-рано през пролетта или забавяне  до края на  април, също не дава резултат.   
При недостатъчна площ обаче третирането с торове, съдържащи сяра, ще доведе от увеличаване на добива и до по-голямо маслено съдържание. При серен недостатък младите листа придобиват червеникав оттенък, а листенцата на венчелистчетата стават  бледожълти до бели. Растежът се забавя и растението придобива хлорозен вид, добивите намаляват с 10 и повече процента. Съотношението между азота и сярата трябва да бъде 15:1. Най-често сярна недостатъчност се наблюдава при резки колебания на температурата. Най-висок ефект при леки и средно тежки почви се получава при внасяне на 3-4 kg/da S от началото на растежа на стъблата /над 20 cm/  до цъфтежа. На по-тежки почви е необходимо подхранване с 2-3 kg/da S. Своевременното внасяне на сярата способства за увеличаване на добива и устойчивостта на рапицата към къснопролетните измръзвания.
За добив от 100 kg семена от декар и съответната надземна маса рапицата извлича от почвата 5-6 kg/da N; 2-3 kg/da P2O5 ; 4-6 kg/da K2O; 4-7 kg/da CaO;  4 kg/da сяра.
Най-рентабилни се оказват следните торови норми:
N-17 kg/da; P2O5 –5-6 kg/da, K2O – 5-10 kg/da. От  азотната норма 6 kg се наторяват през есента, а с останалото количество се подхранват посевите напролет. Фосфорните и калиевите торове се добавят при основната обработка на почвата.
Както всички  кръстоцветни култури, така и рапицата е отзивчива на торене с микроелементи / бор, сяра, манган, магнезий, молибден, цинк и др/.
Дефицитът на бор в почвата предизвиква силно разклоняване на страничните стъбла у растенията, рязко отслабване на растежа, ограничава развитието на цветовете и намалява количеството на плодовете до 20%. Внасянето му в почвата може да става чрез семената и като извънкореново подхранване. Оптималната норма при извънкореновото внасяне е 30-50 g/da. Борът може да бъде внесен под формата на боракс, борна киселина, суперфосфат, амониева селитра с повишено съдържание на бор.
      
Контрол на болестите по посевите
 Пролетното третиране с фунгицид  обикновено не се отразява върху маслено съдържание.

Зелени семена
Зеленият растителен пигмент хлорофил може да остане в семената при прибиране на реколтата и да се създаде проблеми при обработката на реколтата. Макар и с червена обвивка семената също могат да се окажат неузрели. Външният цвят не е най-добрият показател за зрелостта на семената.   По-добър тест е семената да бъдат раздробени и разгледани отвътре, където трябва да са жълти. В трошачките не трябва да се слага за обработка партида с над 5% зелен семена.
Прилагане на съдържаща сяра тор намалява количеството на семената с хлорофил.