Последната седмица беше неблагоприятна за конкурентоспособността на европейската пшеница, под натиска на поскъпналото евро и по-атрактивните оферти от Аржентина и Черноморския регион, които продължават да доминират в ключови търгове като тези на Алжир и Саудитска Арабия. По неофициални данни именно тези два произхода са спечелили основните обеми, с минимално или никакво участие от страна на ЕС. Рекордната аржентинска реколта, оценявана на около 28 млн. т от борсите в Буенос Айрес и Росарио, допълнително засилва натиска върху експортния потенциал на Съюза, като измества европейската пшеница от традиционни пазари в Северна Африка. Въпреки отчетения спад в качеството, най-вече по отношение на протеиновото съдържание, Аржентина остава най-евтиният високoобемен доставчик, способен да предлага големи партиди при конкурентни цени. Ценовият спред спрямо произходи като Румъния и Франция (около 230 $/т FOB) продължава да е отчетливо в полза на южноамериканското зърно, като ниската себестойност остава ключов фактор – не само за Аржентина и не само при пшеницата.
Разликата в цените на европейската пшеница спрямо черноморския произход е по-ограничена, особено спрямо украинската и руската пшеница. Руската 12,5% е приблизително 229,5 $/т (11,5% – около 226,5 $/т), докато аржентинска пшеница с 11,5% протеин се котира около 217 $/т FOB. Особено негативно за ЕС се отразяват нарастващите доставки от Аржентина към Мароко – пазар, на който Съюзът разчита все по-силно след преориентирането на Алжир към Черноморския регион и изключването на Франция от списъка с доставчици поради политическия спор между двете страни. През текущия сезон Мароко на практика подкрепи европейския износ – до средата на януари са реализирани около 2,2 млн. т пшеница, или с приблизително 76% повече на годишна база. Лошите реколти в страната и засилената конкуренция в Северна Африка стимулираха тези потоци, но перспективите остават ограничени. Очакванията са търсенето да отслабне с началото на жътвата през май, при прогноза за реколта 2026 с около 80% ръст спрямо предходната, което допълнително стеснява времевия прозорец за европейските износители. Към това се добавя и нежеланието на фермерите, особено в Германия и Полша, да продават на ценови нива, близки до най-ниските за последните пет години.
Нова надежда
Франция, като най-голям производител на пшеница в ЕС, частично компенсира външния натиск чрез стабилни вътрешносъюзни доставки. Пазарът следи и възможностите за увеличаване на френския износ към
Египет – традиционен купувач на руско зърно – на фона на стеснения ценови спред и нарастващите транспортни разходи в Черно море заради скорошната рискова премия в Украйна. Към края на 2025 г. се обсъждаше потенциален внос на френска пшеница, а реализиран наскоро
панамакс от Франция към Египет потвърждава, че ЕС не се отказва лесно от присъствието си на този пазар.
Какво следва?
При наличния глобален излишък от пшеница ценовият потенциал остава ограничен. За да бъдат реализирани по-съществени експортни продажби до март–април, западноевропейските оферти вероятно ще трябва да се понижат допълнително, преди появата на новите реколти. При запазване на текущата пазарна среда ЕС остава в защитна позиция, като гъвкавостта и бързата адаптация ще бъдат ключови за задържане на позиции на традиционните пазари.