Годината току-що започва, но пазарът на урея изглежда по-жив, отколкото мнозина очакваха преди няколко седмици. Идеята не е, че всичко изведнъж е станало силно бичо, а че пространството за поевтиняване вече изглежда по-ограничено, докато рисковете от страна на предлагането постепенно се натрупват. Бърз поглед към геополитиката - венецуелските обеми не са огромни (порядък около 50 хил. тона месечно), но важният детайл е, че Бразилия няма да получи този продукт – а в началото на годината дори малки количества могат да наклонят баланса. Иран добавя още несигурност: не става дума за спиране на заводи, а за крехка логистика – протести, студено време, по-трудни доставки, по-непредсказуеми графици и пристанища, което пряко удря изпълнението на товаренията. След това идва Русия. Ударите по индустриална инфраструктура вече не са само новинарски шум; те влияят върху производството, мерките за сигурност и увереността на пазара, а това директно се пренася в наличности и оферти.
На страната на търсенето Индия също говори ясно: оферти над 420 USD/т CFR и 1,5 млн.тона в последния търг подсказват, че купувачите вече не успяват да натискат цените надолу така, както в края на миналата година – настроението се променя. САЩ междувременно бавно се събуждат – цените се задържат, намират опора и започват леко да пълзят нагоре. Няма драматичен скок, но след дълъг период на спад самата стабилизация вече е сигнал. Европа остава голямата въпросителна: запасите са високи и част от купувачите още не са се върнали след празниците, но пазарите често имат навика да връщат Европа в играта, когато цените тръгнат. Ако движението продължи, трудно е да стои дълго настрани. И накрая – сезонността. В Северното полукълбо, особено в Русия, вътрешният сезон наближава и това традиционно пренарежда потоците и стяга предлагането повече, отколкото мнозина очакват. Засега цените успяват да задържат нивата от края на миналата година. Неяснотите остават, но общата картина все повече прилича на такава, при която спадът е ограничен, а рисковете за поскъпване бавно се натрупват.
Фосфатите остават като цяло стабилни, при слаба спот активност. Китай продължава да поставя приоритет върху вътрешното снабдяване на прага на пиковия сезон, което подпомага задържането на ценовите нива. От страна на търсенето настроението в Южна Америка е по-предпазливо – купувачите в Бразилия и Аржентина действат внимателно, което държи пазара по-тих. В същото време сегментите на SSP (обикновен суперфосфат) и TSP (троен суперфосфат) остават сравнително спокойни, без особена динамика. Междувременно в края на миналата година OCP Мароко е отчел нови продажби на диамониев фосфат (DAP) и моноамониев фосфат (MAP) към Европа, Океания и Източна Азия. За Западна Европа са реализирани продажби на DAP за януарско товарене на 750–760 USD/т CFR (еквивалентно на около 725–740 USD/т FOB Мароко), както и по-малък обем DAP за декемврийско товарене на 710–715 USD/т FOB. Паралелно с това има сделки към Океания/Източна Азия (вероятно Австралия) – DAP за декември на 680–685 USD/т FOB и MAP 10-50 за декември на 630–635 USD/т FOB. Общо взето, това подсказва, че макар пазарът да е тих, ключови играчи продължават да работят с реални обеми и нива, които помагат да се очертае ценовият под за следващите седмици.
Според Argus има основания цените на амониевия сулфат да се задържат по-високи и дори да тръгнат нагоре през първата половина на 2026 г. Причината не е рязко повишено търсене, а по-скоро това, че производството поскъпва и пазарът не разполага с изобилие от свободни количества. Ключовият фактор са суровините — амонякът и сярата. И двете остават на високи нива, което директно вдига себестойността и кара производителите да защитават цените си. В Европа картината се усложнява допълнително, защото доставките са сравнително стегнати, а част от свързаните производства (например около капролактама) работят при по-слаба рентабилност. Когато маржовете са тънки и разходите за серни продукти са високи, заводите са по-склонни да коригират натоварването — и това също ограничава предлагането. В същото време фермерите остават предпазливи заради високите входящи разходи, което прави пазара чувствителен към всяка промяна. Общото послание е, че комбинацията от волатилни суровини и ограничено предлагане вероятно ще се пренесе в офертите, когато пролетното търсене започне да се активизира, и това поддържа по-позитивен ценови тон за амониевия сулфат в началото на 2026 г.