Седмичен обзор на пазара на торове (05-12 август)

В продължение на две седмици пазарът на карбамид беше напрегнат и сякаш само чакаше повод за движение, а през миналата седмица корекцията най-накрая дойде, и то надолу. Основната причина отново е Китай. Пекин одобри втора порция разрешителни за износ, оценявана на между 2 и 2,5 млн. тона, като според някои пазарни слухове обемът може да достига дори 2,8 млн. тона. Този път няма и краен срок за експорт, което подсказва, че товаренията могат да продължат чак до ноември. Допълнителен натиск оказва и китайският седмичен ценови праг, който се преизчислява на 90% от предходното ниво. Средните цени на гранулирания карбамид паднаха директно до около $415-420/т FOB.

Самата перспектива за по-голям китайски износ беше достатъчна да потисне почти всички бичи настроения на пазара и дори измести на заден план опасенията около доставките от Персийския залив. Фокусът сега е изцяло върху Индия, където RCF затваря търг за 1,7 млн. тона през тази седмица. Настроенията се обърнаха толкова рязко, че част от пазара вече очаква най-ниските оферти да бъдат около $410/т CFR, вместо около $440/т, каквито бяха очакванията само седмица по-рано. Китайският карбамид вероятно ще заеме голяма част от търга, което може да остави руските продавачи да се конкурират за малките останали количества.

Понижението се усеща практически във всички региони. Оманската гранулирана урея в Залива се понижи до $425-435/т FOB и може да отстъпи още след резултатите от индийския търг. Иран остана почти единственото изключение, като официалната цена беше повишена до $370/т, но няколко местни търга приключиха без сделки, въпреки получените оферти. Това подсказва, че заявените ценови нива по-скоро отразяват желанията на продавачите, отколкото реалната търговия.

В Балтийския регион руският прил карбамид се понижи към $380-400/т FOB, а наличностите в товарните пристанища постепенно нарастват. В Черноморския регион активността остана ограничена, като на пазара се споменаваха различни индикации между $440 и $470/т. Очакванията на купувачите обаче са значително по-ниски, по-близо до $420/т. Бразилия реагира почти веднага след новините от Китай, като гранулираният карбамид падна до $430-450/т CFR, а купувачите отново заеха изчаквателна позиция. В NOLA цените слязоха под $400 за къс тон, като августовски баржи се търгуваха около $385, преди да последва леко възстановяване. С други думи, карбамидът вече не е пазар, който задържа дъха си. Той започва да изпуска напрежението. Основният фактор, който би могъл да ограничи този спад, е Индия да поеме достатъчно голяма част от китайските количества и по този начин да изчисти голяма част от предлагането.

Амониевият сулфат също загуби инерция по същата причина. Докато карбамидът остава най-евтиният начин за закупуване на единица азот, амониевият сулфат е принуден да го следва надолу. Именно това се случи през миналата седмица на основните пазари. В Китай, където производителите в южната част на страната са почти разпродадени, стандартният продукт се понижи до около $210-220/т FOB, а гранулираният до $220-230/т.

При нитратите картината е различна, но и тук възходът загуби гориво, буквално. Цените на природния газ по Dutch TTF се понижиха по цялата фючърсна крива с приблизително $2,5 за единица. След отслабването на производствените разходи френският AN (амониев нитрат) върна част от поскъпването, подкрепено от субсидиите, и се установи около €420-430/т FCA. Субсидията продължава да поставя известен ценови под, но с голяма част от френския пазар във ваканционен режим реалната търговия вероятно ще остане ограничена до септември. Балтийския регион остана около $340-360/т FOB. Германският CAN (калциево-амониев нитрат) се котираше между €350 и €395/т, но реално потвърдени сделки почти липсват. В Украйна дори поскъпна към $580-625/т, подкрепен от високите цени на газа и нови руски удари по пристанищната инфраструктура около Одеса. Като цяло обаче пазарът на нитрати остава в типичен летен режим с ограничена активност.

При амоняка през юли се наблюдаваше ясно раздалечаване между Изтока и Запада, но през миналата седмица тази разлика започна постепенно да се свива. Европейските цени омекнаха вследствие на по-ниските газови разходи, като идеите за продажби се преместиха към ниските $700/т. В същото време алжирският продукт се оказа значително по-достъпен от очакваното, с оферти около $625-650/т FOB. Източно от Суец понижението продължи, като спот цените за Далечния изток паднаха под $550/т CFR, а китайски количества се предлагаха около $500/т FOB.

Фосфатите остават пазарът с бавно развиваща се драма, а през миналата седмица Бразилия най-накрая отстъпи. След почти два месеца на нива около $880-900/т, MAP (моноамониев фосфат) за Бразилия се понижи до $860-880/т CFR, след като част от продавачите свалиха офертите си, за да стимулират търговията. Това е най-ниското ниво от март насам, но нека бъдем реалисти, цените все още са с над $200/т над тези в началото на годината. Индия е огледалният образ, като DAP (диамониев фосфат) остава около $935/т CFR, а вносителите отказват да преследват оферти над $945/т и продължават да очакват допълнителна държавна финансова подкрепа.

Сярата, която месеци наред отказваше да поевтинее, най-накрая показа първа пукнатина, и тя дойде от Кувейт. Страната намали августовската си цена с цели $85/т до $865/т FOB, което е отчетливо мечи сигнал. В същото време ADNOC и Катар запазиха договорните си нива близо до рекордните стойности, като цената на ADNOC вече е приблизително $135/т над кувейтската. Когато най-големите производители вече не могат да се обединят около едно ценово ниво, това обикновено е първият знак, че таванът започва да отслабва.

Натискът, който поддържаше високите цени на сярата, също постепенно намалява. Количествата, задържани зад Ормузкия проток, са спаднали от близо половин милион тона до около 375 хил. тона, след като част от корабите все пак са успели да преминат. Търсенето, от своя страна, остава изключително слабо. Вносът на Бразилия е надолу с около 80% на годишна база, а Средиземноморието е почти без активност, като Египет и Израел практически отсъстват от пазара. Така че стената при сярата най-накрая започва да се пропуква. Все още обаче е твърде рано да говорим за истински срив, защото нов удар по рафинерия в Персийския залив би могъл много бързо отново да затегне предлагането.