Сутрешното стабилизиране на еврото оказва натиск на пшеницата в Париж

Цените на пшеницата в Констанца-Варна-Бургас се покачват след търга на Алжир. На пазара се появяват по-качествени български партиди. Износът ни надхвърля трикратно отчетеното от ЕК.

Износът на пшеница от България достига 2,6 млн. тона, а до декември се очакват още 1 млн. тона въпреки затруднената логистика и атаките срещу кораби в Черно море.

Зърнените и маслодайните култури в България запазват ценова устойчивост след октомврийския WASDE, като някои дори се повишиха. Рапицата обаче продължи да потъва.

Хлебната пшеница във Варна и Бургас поскъпва по-бързо от фуражната, а навлото към Южна Европа и Северна Африка расте. Отменени доставки на слънчогледово масло насочват Индия към палмовото.

Към 1 октомври МЗХ отчита по-малко засети площи с есенници спрямо година по-рано. След по-сухия септември октомврийските валежи подобряват условията за сеитба.

Навлизането на солидни реколти на пазара ограничава ръста, но слабият износ и логистичните рискове в Черно море държат пазара на пшеница нервен и чувствителен към ръст.

Рекордното американско предлагане притиска цените, но активното азиатско търсене дава противоречиви сигнали. Затруднената логистика в Черноморския регион продължава да създава напрежение.

Френските запаси се свиват до 36-годишно дъно. Латвия вдига транзитните такси за руското зърно с 25%, а Зеленски обяви подновяване на ударите по руски рафинерии.

Слабото евро, скъпият петрол, геополитическото напрежение, големият търг на Алжир и понижената прогноза за френската царевица създадоха благоприятна среда за всички котировки на MATIF.

Този сезон Алжир е закупил около 1,82 млн. тона пшеница в три търга на цена с около 20% повече спрямо съпоставимите покупки през миналата година, въпреки че договорените количества са по-малки.

Цените на пшеницата в Констанца-Варна-Бургас се покачват след търга на Алжир. На пазара се появяват по-качествени български партиди. Износът ни надхвърля трикратно отчетеното от ЕК.

Френското министерство на земеделието оценява производството на зърнени култури през 2026 г. на 53,05 млн. тона, което е с 16,5% по-малко спрямо миналата година. Най-сериозен е спадът при царевицата, но по-ниски добиви се очакват и при пшеницата, ечемика и слънчогледа, докато рапицата остава изключение.