Световните пазари на растителни масла и енергия остават силно волатилни на фона на напрежението в Близкия изток. Рязкото движение на петрола – първо до близо 120 $ за барел, а след това под 90 $, а днес отново над 90$ – показва колко чувствителни са пазарите към всяка новина около конфликта и риска за Ормузкия проток. Тази несигурност директно се пренася и върху растителните масла, които традиционно следват движението на енергийния сектор.
На този фон българският пазар вече усеща ефекта. При рапицата нова реколта премиите се движат около минус 30 до минус 37 € спрямо августовския фючърс на рапицата на Euronext. Само няколко дни по-рано, в петък, българският пазар беше около минус 25 €, което показва колко бързо реагират участниците. За сравнение, в Румъния текущите нива са около минус 17 €.
От друга страна
рафинираното слънчогледово олио в България, което преди седмица–две се търгуваше около 1280–1290 €, вече достига 1300–1320 €. Украинските оферти за рафинирано олио са около 1520 $ DAP България (1306 €/т), докато при
суровото нивата са около 1390–1400 $ DAP (1194- 1203 €/т). На този фон слънчогледът остава стабилен.
Маслобойните ще продължават да купуват стока на пазарна цена, докато маржовете го позволяват. А вносният слънчоглед от Аржентина просто ще запълни част от капацитета, който нямаше да бъде използван по-друг начин – тоест не очакваме това да промени нещо съществено за местния пазар на
слънчоглед, олио и шрот.
Най-сериозното предизвикателство за българския пазар в момента обаче са
фрахтовете, които засягат в още по-голяма степен по-леките, но обемисти товари. Ако преди войната транспортът по направление България–Италия беше около 35–40 € на тон, днес нивата вече достигат 50, 65 дори 75 € - увеличение от
около 60% до над 100%. При такива разходи част от традиционните дестинации на практика спират да работят за българските продавачи, тъй като крайната цена става неконкурентна.
Купувачите не са склонни да поемат по-високата транспортна цена и предпочитат да изчакат евентуално нормализиране на фрахтовете. От своя страна продавачите също са предпазливи, тъй като транспортът все по-често се превръща във фактор, който може да направи разликата между печеливша и губеща сделка.
Допълнително напрежение идва и от самите транспортни компании, които в момента изискват значително по-високи фрахтове, възползвайки се от нестабилната ситуация на пазара. Това прави договарянето на нови сделки по-трудно и води до по-ниска ликвидност.
В резултат българският пазар на маслодайни култури в момента се движи не само от локалното търсене и предлагане, а все повече от глобалните фактори – петрол, логистика и геополитика. Докато тези фактори остават нестабилни, пазарът вероятно ще остане нервен и с ограничена активност през следващите седмици.