Аржентинският слънчоглед се изнася индиректно под формата на сурово масло

Към момента в България са внесени около 400 000 тона слънчоглед от Аржентина с десет кораба. Осмият – m/v Orea II - и деветият – m/v Hong Dai - все още се разтоварват съответно на пристанище Одесос и Варна Запад, а десетият - m/v Leni - се очаква да започне да разтоварва съвсем скоро. Междувременно единадесетият – m/v Panther Max - вече се намира в близост до Дарданелите и се очаква да пристигне в следващите дни. С неговото разтоварване общият обем на внесената суровина ще достигне приблизително 440 000 тона, а още три кораба, предвидени за България, в момента се товарят или предстоят да бъдат натоварени в аржентинските пристанища.

Над 121 557 тона от внесения слънчоглед вече са преработени. От произведеното сурово олио, 30 610 тона са реализирани за износ към Египет, а нови близо 19 250 тона се подготвят за експедиция към Индия. В същото време в страната остават на склад над 47 150 тона слънчогледов шрот.

Съществен проблем остава качеството на суровината. Лабораторни анализи показват наличие на остатъци от пестициди в значителна част от внесения слънчоглед, които надвишават максимално допустимите норми за ЕС. Това на практика силно ограничава реализацията на произведените продукти в рамките на Съюза. Темата беше обсъдена на среща между Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), преработвателя и вносител на стоката „Олива“ АД и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Агенцията заяви, че упражнява засилен контрол върху проследимостта и движението на суровината и крайните продукти, с цел баланс между защита на потребителите, интересите на местните производители и стабилността на пазара.

От страна на бранша беше поставен акцент върху необходимостта от по-задълбочен пазарен анализ и изработване на ясна национална позиция относно вноса на селскостопански суровини, която да бъде защитена на европейско ниво. Напомняме, че всичко това се случва на фона на сделката с Меркосур, в която България взе участие в ратифицирането ѝ няколко седмици по-рано. Търговската част на сделката влиза в сила от 1 май за одобрилите страни.

Както е упоменато по-горе, значителни количества от преработеното олио вече са насочени към Индия и Египет. Пазарната логика сочи, че ограничената реализация в ЕС може да насочи страничните продукти към трети пазари с по-либерални регулации върху вноса на подобна стока, като Близкия изток, Африка и части от Азия.

Възможно ли е обаче шротът да се задържи в ЕС, а дори и в България? Към момента в пазарното пространство фигурират слухове, че това може да се осъществи, тъй като в процеса по преработка на слънчогледа се отделя известно количество от остатъчните нива на пестициди в шлюпката, което може да покрие европейските изисквания за остатъчни нива и да се използва във фуражния сектор. Предстои да разберем.