Основните зърнени фючърси се повишиха вчера. Русия разширява площите със слънчоглед и рапица, а Турция повишава таксите за преминаване през Босфора и Дарданелите.
Перспективите за реколта 2026 във Великобритания са смесени: площите с ечемик падат до най-ниско ниво от 2010 г., овесът също намалява, а пшеницата и рапицата се увеличават.
Казахстан все по-ясно насочва зърнения си сектор към преработка и продукти с по-висока добавена стойност. Логистичните ограничения, конкуренцията с Русия и нарастващото търсене от Китай ускоряват тази трансформация.
Пазарите временно намериха опора преди доклада на USDA. Геополитическото напрежение в Близкия изток подкрепи суровините, а пшеницата на MATIF отбеляза второ поредно покачване.
Copernicus отчете втория най-топъл май от 1940 г. насам и напомни за климатичните рискове пред реколтите. Междувременно фючърсите останаха до голяма степен безлични, но търгове раздвижиха физическите пазари.
Валежите в САЩ, добрите перспективи за пшеницата в Русия и напредващата жътва на сафриня в Бразилия продължават да натискат цените на зърното от двете страни на Атлантика.
Мароко възнамерява да отвори пазара си за вносна пшеница от август. След загубата на този пазар през 2025/26 перспективите пред България се подобряват.
Очакванията за солидна реколта в Северното полукълбо натежаха над възстановяването при суровия петрол. Връщането към по-оптимални климатични условия за Западна Европа тласнаха пшеницата на MATIF близо до триседмично дъно.
България е изнесла 4,67 млн. тона пшеница през сезон 2025/26, като ръстът на европейските продажби не успява напълно да компенсира по-слабия интерес от Алжир, Египет и Мароко.
Беларус прогнозира исторически рекорд при рапицата през 2026 г., като реколтата може да достигне 1,1 млн. тона след увеличение както на площите, така и на добивите.