Нови заглавия за потенциален мир донякъде потиснаха основните фючърси в Париж и Чикаго през вчерашния ден. IGC излезе с новите си оценки. Турция освобождава количества пшеница на вътрешния пазар.
Пазарът на пшеница остава между политическите сигнали и стегнатия физически пазар. Слабият износ от Черно море и рисковете пред други ключови произходи остават опора за цените.
Тръмп заговори за примирие в Черно море и фючърсите на пшеницата в Париж и Чикаго реагираха, макар и умерено. Петролът ще остане ключов двигател за маслодайния комплекс през седмицата.
Пшеницата поевтинява, а царевицата и слънчогледът поскъпват в България. Китайското търсене продължава да подкрепя пазара на соя, а Аржентина увеличава продажбите.
Основните зърнени и маслодайни фючърси в Париж и Чикаго останаха стабилни през вчерашния ден. Днес пазарите насочват пряк поглед към USDA доклада. Волатилността през сесията вероятно ще е висока.
Фондовете намаляват част от натрупаните дълги позиции преди USDA доклада, което оказва натиск върху основните зърнени и маслодайни фючърси. Допълнително, дипломатически усилия за мир отново са във фокуса.
Фондовете в САЩ са изградили рекордно дълги позиции, залагайки на допълнителен ръст на цените, а всяко гръмко заглавие, свързано с потенциален мир в Черно море, може бързо да отключи сериозно прибиране на печалби.
Световната зърнена реколта през 2026 г. се очаква да спадне с 2% на годишна база до 2,98 млрд. тона. Най-силен е натискът при царевицата, докато прогнозата за пшеницата е повишена, а ограниченията пред износа от Русия и Украйна остават ключов фактор за пазара.
Липсата на валежи със стопанско значение задълбочава сушата и затруднява подготовката за есенната сеитба. Срокът за рапицата изтича до 20 септември, а рискът от закъснение расте.
Бразилската соя и царевица, австралийската пшеница и азиатските култури са сред изложените на риск, а за Балканите по-влажна и снежна зима може да подкрепи есенниците.
Реколтата през 2026/27 може да бъде най-голямата от сезон 2021/22 насам, подкрепена както от разширяването на площите, така и от силното възстановяване на средните добиви.
Силен износ и по-високи цени белязаха август за българския зърнен пазар, с най-осезаем ръст при пшеницата и ечемика. Същото обаче не може да се каже за експорта от Русия и Украйна.