След благоприятната зима, NDVI индексите към първото десетдневие на март показват стойности над средните нива, с най-силни резултати в Североизтока и Югоизтока.
Износът на украинско слънчогледово масло се активизира през март, но доставките към ЕС намаляват. В същото време България и Румъния предприемат мерки в подкрепа на националното производство.
Свиващият се ценови спред и по-ниските транспортни разходи правят българската и румънската пшеница все по-конкурентна спрямо руската на пазари като този в Северна Африка.
Разширяването на площите с маслодайни култури, за сметка на някои зърнени, подкрепят прогнозите за нов исторически връ в производството на слънчоглед в световен план, ако разбира се времето го позволи.
Оценката за състоянието на пшеницата в Обединеното кралство достига най-високо ниво за последните три години, докато тази за рапицата е на невиждани досега нива в историята на мониторинга на AHDB.
Първата оценка на Европейската комисия за реколта 2026 в България предвижда спад в зърнопроизводството, но ръст при маслодайните. Възможно ли е производство от 2,14 млн. т царевица?
Въпреки по-ниското прогнозирано производство, добивите от слънчоглед в страната се доближават до българските, а при царевицата сравнението е още по-удивително.
Ценовият възход на руската пшеница се подкрепя от активен експорт и стабилно търсене, като SovEcon допълнително повиши прогнозата за износа от Федерацията през 2025/26.
Последните прогнози на JRC MARS за 2026 г. показват като цяло подобрение при добивите в България спрямо средните за последните пет години, на годишна база движението остава разнопосочно при отделните култури.
Открити са многократно наднормени остатъци от пестициди в четвъртия кораб със слънчоглед от Аржентина. Паралелно MARS сигнализира за спад в добивите от есенници в ЕС през 2026 г.
Вътрешната цена на слънчогледът, доставян до пристанищата, достигна едно от най-високите си нива в последно време. Междувременно вносът на аржентински слънчоглед остава на фокус.
Секторът остава под натиск – по-високият петрол подкрепя цените, но скъпата суровина, растящият фрахт и енергийните разходи може да попречат на преработвателните маржове.
Последната прогноза на Coceral подсказва за възможното пренасочване на фермерите от зърнени към по-рентабилните маслодайни култури, но доколко е възможно да се осъществи това?