Френското министерство на земеделието оценява производството на зърнени култури през 2026 г. на 53,05 млн. тона, което е с 16,5% по-малко спрямо миналата година. Най-сериозен е спадът при царевицата, но по-ниски добиви се очакват и при пшеницата, ечемика и слънчогледа, докато рапицата остава изключение.
Износът на пшеница от България достига 2,6 млн. тона, а до декември се очакват още 1 млн. тона въпреки затруднената логистика и атаките срещу кораби в Черно море.
Руският износ на слънчогледово масло почти спря. Мароко ускорява вноса на пшеница. Атаките в Черно море подкрепят цените на пшеницата в Париж и Чикаго.
Навлизането на солидни реколти на пазара ограничава ръста, но слабият износ и логистичните рискове в Черно море държат пазара на пшеница нервен и чувствителен към ръст.
Саудитците търсят девет партиди хлебна пшеница с доставки през ноември и декември, след като предходният търг през септември приключи без покупки заради високите цени.
Въпреки сухия август, влагата в основните производствени райони остана достатъчна, а жътвата на царевица и слънчоглед напредва при добри условия. Рискът за рапицата остава.
Слабите добиви свиват британското предлагане на пшеница и пролетен ечемик, но доброто качество на хлебното зърно и силната рапица донякъде смекчават картината.
Зърнените пазари от двете страни на Атлантика продължиха своето отстъпление. Паралелно руският регион Краснодар обяви извънредна ситуация заради проблемите с износа през Черно и Азовско море.
Благоприятните валежи и високата почвена влага вдигнаха рязко прогнозите за пшеница, ечемик и канола в Южна Австралия през 2026/27. Рисковете към края на сезона обаче дебнат.