Прогнозата за производството на слънчоглед в България се увеличава с над 700 000 тона спрямо юлския доклад, следвайки съществена корекция нагоре при средния добив.
Турция ускорява освобождаването на държавни зърнени запаси, Египет отчита срив на вноса на пшеница, а скъпата логистика и проблемите в Черно море остават водещ риск за пазара.
Дъждовете в канадските прерии забавиха жътвата в основните производствени области като Саскачеван и поставиха под риск качеството на реколтата, което пазарът вече преоценява.
Пшеницата в Париж поскъпна, Чикаго остана стабилен, Аржентина печели позиции при царевицата и шротовете, а сривът на износа от Черно море продължава да поддържа риска за цените.
Франция очаква критично ниски запаси от царевица. Канада губи пшеница, но върви към рекордна царевица. Турция отваря резервите, а Египет остава предпазлив купувач.
Азиатските купувачи на царевица започват отново да действат. Станаха ясни офертите в търговете на Алжир и Пакистан. Йордания остана без сделка за ечемик.
Жътвата в Канада изостава заради валежите, а рискът за качеството на пшеницата расте. В България търсенето на царевица се засилва още с първите количества от новата реколта.
Според земеделския министър на Украйна Тарас Висоцки, продължителната блокада на Черно море може да остави до 7 млн. хектара земеделска земя извън нормалния производствен цикъл.
Турция договори 12 хил. тона сурово слънчогледово олио на по-ниска цена спрямо април, а следващата седмица Йордания се връща на пазара с два нови търга.
Световната зърнена реколта през 2026 г. се очаква да спадне с 2% на годишна база до 2,98 млрд. тона. Най-силен е натискът при царевицата, докато прогнозата за пшеницата е повишена, а ограниченията пред износа от Русия и Украйна остават ключов фактор за пазара.
Липсата на валежи със стопанско значение задълбочава сушата и затруднява подготовката за есенната сеитба. Срокът за рапицата изтича до 20 септември, а рискът от закъснение расте.