След рекордната реколта от пшеница през 2025 г. очакванията към новия сезон отново са високи. Новият Кроп Тур доклад на АгроПортал показва какъв е потенциалът при пшеница, ечемик и рапица в България.
Площите с пролетна пшеница в Русия може да се окажат най-ниски от десетилетия, след като дъждове забавиха сеитбата, а фермерите преминават към маслодайни култури.
Йордания купи 50 хил. тона фуражен ечемик от Bunge при 255,75 долара/тон CFR, а Тунис търси 75 хил. тона мека пшеница след предходна покупка над 274 долара за тон.
Проливни дъждове по време на жътвата в Китай понижиха качеството на част от пшеницата и може да подкрепят вноса на зърно за мелниците по-късно през годината.
Очакванията за солидна реколта в Северното полукълбо натежаха над възстановяването при суровия петрол. Връщането към по-оптимални климатични условия за Западна Европа тласнаха пшеницата на MATIF близо до триседмично дъно.
България е изнесла 4,67 млн. тона пшеница през сезон 2025/26, като ръстът на европейските продажби не успява напълно да компенсира по-слабия интерес от Алжир, Египет и Мароко.
След силните няколко месеца за слънчогледа, който в даден момент достигна пикови нива от около 590 €/т, следва охлаждане и спад на цените с над 50 €/т от началото на май досега.
Очаква се по-висока реколта от пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица през 2026 г., докато производството и износът на соя могат леко да намалеят.
Анализатори прогнозират, че вносът на пшеница в Бразилия може да надхвърли 8 млн. тона през 2026/27 г., като страната увеличава покупките от доставчици извън Меркосур, включително Русия и САЩ.
Европейският пазар остана под натиск от слабостта в Чикаго, понижението при петрола и очакванията за валежи в части от Западна Европа, където май беше сравнително сух, особено в Германия
За разлика от предходни седмици обаче петролът по-скоро оказваше натиск върху комплекса, след като очакванията за евентуално споразумение между САЩ и Иран и възможно отваряне на Ормузкия проток доведоха до спад при суровия петрол