Световната зърнена реколта през 2026 г. се очаква да спадне с 2% на годишна база до 2,98 млрд. тона. Най-силен е натискът при царевицата, докато прогнозата за пшеницата е повишена, а ограниченията пред износа от Русия и Украйна остават ключов фактор за пазара.
Пшеницата на MATIF и CBOT потъна след сигналите на Путин за възможен мир, но реалната блокада на черноморския износ и логистичните проблеми остават без промяна.
Липсата на валежи със стопанско значение задълбочава сушата и затруднява подготовката за есенната сеитба. Срокът за рапицата изтича до 20 септември, а рискът от закъснение расте.
Бразилската соя и царевица, австралийската пшеница и азиатските култури са сред изложените на риск, а за Балканите по-влажна и снежна зима може да подкрепи есенниците.
Реколтата през 2026/27 може да бъде най-голямата от сезон 2021/22 насам, подкрепена както от разширяването на площите, така и от силното възстановяване на средните добиви.
Силен износ и по-високи цени белязаха август за българския зърнен пазар, с най-осезаем ръст при пшеницата и ечемика. Същото обаче не може да се каже за експорта от Русия и Украйна.
Руският износ на пшеница се свива наполовина през първите месеци на сезон 2026/27, а украинският зърнен износ пада до 988 хил. тона през август при все по-тежки ограничения в Черно море.
Силен август бележи българския износ на зърно. Русия премахва експортните мита при зърното до края на 2026 г. Нова зелена вълна за Париж и Чикаго. Бразилия стартира сеитбата на царевица и жътвата на пшеница.
Износът на българска пшеница за първите два месеца на сезон 2026/27 достига близо 1,49 млн. тона, с 22% повече на годишна база. Испания се превръща във водеща дестинация за българската пшеница.