България влиза в новия сезон с по-силно производство, но реализацията на големите обеми, качеството и конкуренцията в Черноморския регион остават основни предизвикателства.
Горещата вълна постепенно се измества към Източна Европа. Ще успеят ли да издържат пролетниците в България на жеги до 40°C ? Първите сигнали от полето предстоят съвсем скоро.
Сравнително добри перспективи и прогнозирано производство до 30 млн. тона пшеница в Австралия, но засилването на Ел Ниньо през септември-ноември може да промени картината.
Атаката срещу зърнен терминал в Черно море доведе до първоначален скок на пшеницата на MATIF с 9 евро. Силното евро и по-слабият петрол впоследствие ограничиха ръста на котировките в Париж.
Новата оценка на ЕК очертава по-силна реколта от пшеница, ечемик и рапица в България, докато очакванията за царевицата се влошават, но са вече доста по-реалистични.
Горещото и влажно време ускорява развитието на посевите в Саскачеван и Манитоба, където перспективите пред пшеницата, рапицата, соята и царевицата остават отлични.
МЗХ отчита силни резултати от жътвата в България, които се доближават и до оценките на АгроПортал. Ограниченията в Черно море заплашват да задържат милиони тонове украинска продукция в страната.
Южнокорейската MFG договори внос на 69 хил. тона фуражна царевица за доставка през ноември. Втората партида за същото количество за декември остана без сделка.
Новите данни потвърждават, че първоначалната статистика е била непълна. Пшеницата вече е в рамките на очакваното, ечемикът и рапицата отчитат силен ръст, а допълнителни корекции са вероятни при царевицата и слънчогледа.
Тунис купи 75 000 тона пшеница и 50 000 тона ечемик при рязко по-високи цени на фона на по-слаба местна реколта и нарастващ риск за доставките от Черно море.
Турция разрешава контролирания износ на хлебна пшеница от 29 юли, като решението е подкрепено от обилните вътрешни запаси и очакванията за реколта до 24-25 млн. тона.