Пазарът се оказва в спирала, в която всяко ново събитие само задълбочава проблемите пред и без това трудната ценова достъпност за редица основни торове.
GFSA направи покупки на близо 800 000 тона хлебна пшеница 12.5% за доставки през май-юли. Очаква се основна част от зърното да бъде с черноморски произход.
Северноамериканската страна запазва добри експортни темпове при основните си култури. Очаква се засилен китайски интерес към канолата след затоплянето на отношенията между Пекин и Отава.
Пшеницата на MATIF получи подкрепа от по-активното търсене от ключови вносители. Бразилия прави пробив към Китай. Реколтата в Индия е под климатичен риск. Руската пшеница страда от по-силната рубла.
Пшеницата остава не просто земеделска суровина, а инструмент за геополитическо влияние, способен да пренарежда съюзи, търговски маршрути и баланса на силите в глобален мащаб.
Аржентинският внос на слънчоглед вече е факт с акостирането на m/v CRATER за разтоварване в пристанище Варна-Запад. Вторият кораб се очаква в рамките на следващото седемдневие.
Изгледите за пазара на карбамид остават в полза на биковете след високите цени, предложени в индийския търг. Геополитическият риск около напрежението по оста САЩ–Иран също е на фокус.
Настроенията на пазара на амоняк остават разделени между Изтока и Запада, докато търсенето на фосфати започва да се възстановява, което тласка цените нагоре на глобалните пазари.
Индия обяви търг за покупка на 1,5 млн. тона карбамид, настроенията на пазара на амоняк остават разделени между Изтока и Запада, а търсенето на фосфати постепенно се възстановява, което тласка цените нагоре.
Цените на карбамида намериха стабилна подкрепа в очакванията за нов търг от страна на Индия и активното търсене в САЩ, а пазарът на амониев сулфат отчете ръст на фона на производствени ограничения в Китай.
Карбамидът получи ценова подкрепа през изминалата седмица поради комбинация от фактори. Пазарът на фосфатите остана относително стабилен след последното рали, докато европейските вносители правят опити за активизиране.
Южна Корея се възползва от силно мечия USDA доклад, за да си осигури по-евтин внос на царевица, като паралелно бяха договорени и две сделки за соев шрот.
Украинският слънчоглед поевтинява под натиска на логистика и разходи, а слабата вътрешна преработка насочва все повече количества към износ, включително и към България, където вече се сключват сделки.