В седмицата на месечния USDA доклад, фокусът логично е насочен основно върху него. Експертите отразиха неблагоприятните климатични условия в Аржентина, понижавайки оценката си за производството на соята с 3 млн.тона (Мт) до 49 Мт, като оценката вече се доближава до тези на местните анализатори. По-значително понижение от 0,5 Мт има и за Парагвай, с което световното производството спада с 3,5 Мт до 420,7 Мт. В резултат на това крайните запаси се понижават с над 4 Мт до 124,34 Мт, но все пак остават значително повече от предходния сезон – 112,49 Мт.
Прогнозата за Бразилия остана непроменена на 169 Мт, но редица реномирани анализатори виждат рекордни стойности на производство над 170-175 Мт. Текущите изгледи сочат, че основните производствените щати регистрират добиви над средните стойности за последните пет години. По всичко изглежда, че с напредването на жътвената кампания бразилската соя ще доминира на международните пазари над американската поне до септември, може би дори и през октомври. Поне на този етап перспективите за соевия комплекс в дългосрочен план не изглеждат много обнадеждаващи за биковете.

USDA увеличи производството на слънчоглед в света с 0,4 Мт до 51,12 Мт поради значително увеличение на производството в Казахстан от 1,4 Мт в януарския доклад до 1,83 Мт този месец. Отново поради увеличение в Казахстан, световното производство на рапица е увеличено от 85,17 на 85,31 Мт.
Високоолеиновото слънчогледово олио беше силно засегнато от трагичната година за производството на слънчогледа. Франция, Испания и Унгария са най-големите производители на високоолеинов слънчоглед. Обикновено 75-80% от френската реколта е с високо съдържание на олеинова киселина, но тази година общата реколта във Франция спадна до около 1,5 Мт, в сравнение с 2,06 Мт през миналия сезон.
Освен това, Украйна вероятно ще експортира едва 75-85 хил. тона високоолеиново слънчогледово олио този сезон, което е рязък спад спрямо 219 хил. тона през 2023/2024 г. Това се дължи основно на слабата реколта, както и на продължаващата война и нарастващите трудности за съхранение на различните видове слънчоглед. Аржентина също не успява да компенсира недостига. Повечето фермери са загубили интерес към високоолеиновия слънчоглед заради по-високите разходи, по-ниските добиви и нестабилните премии, които често са неатрактивни.
Зависимостта на ЕС от внос на рапица се увеличава вследствие на по-ниското производство на маслодайната култура в блока през миналата година. Според последната прогноза на Европейската комисия реколтата за 2024 г. се изчислява на приблизително 17,2 Мт, докато обемът на преработката ще бъде около 23 Мт. По-голямата част от вноса се насочва към германските заводи, които разполагат с преработвателен капацитет от около 10 Мт годишно, а Украйна остава основният доставчик, осигурявайки 63% от вноса на ЕС с 2,2 Мт.
Австралия запазва втората си позиция сред най-големите доставчици на рапица за ЕС, като представлява почти 26% от вноса. До средата на януари страната е изнесла 875 хил. тона рапица за блока, което е увеличение от около 19% спрямо същия период на предходната година. Въпреки че доставките от Канада остават на ниско ниво, те са се утроили спрямо предходната година, достигайки 144 хил. тона.