Вашият пазарен съветник

Вход Търси Търси

EURONEXT

Пшеница MATIF 186.50 €/мт
Царевица MATIF 168.50 €/мт
Рапица MATIF 371.00 €/мт
Пшеница CBOT 515.50 ¢/b
Царевица СВОТ 324.00 ¢/b
Соя СВОТ 841.00 ¢/b
Соев шрот СВОТ 283.40 $/st
Соево масло СВОТ 27.65 ¢/lb

Сблъсъкът между пазара и уникалната природа на пшеницата

Когато се появи за първи път, първото очевидно въздействие на Коронавируса беше универсална слабост на повечето пазари и очаквания за драстично по-бавен глобален икономически растеж и намалено търсене.
 
За повечето стоки значителното намаление на търсенето поддържа стабилно по-ниски цени. Например, суровият петрол се търгува на 20-годишни минимуми през последните дни, въпреки споразуменията между ОПЕК и други производители да намалят доставките на петрол в света с 10%. На вътрешния пазар в САЩ, петрола дори постигна за кратко исторически и невъобразим подвиг на търговия под нула USD за барел.
 
В сектора на селското стопанство соята се върна към тестване на многогодишно дъно, след като за кратко поскъпваше заради опасения от нарушения на веригата на доставки, предизвикани от Коронавируса, свързани главно с износа от Бразилия и Аржентина за Китай. Царевицата, от друга страна, бидейки основна суровина за етанол, фуражи и храни достигна най-ниските нива от 2006 г. насам. И единствено пшеницата, сред всички основни индустриални стоки, показа някаква устойчивост и повишена волатилност.
 
Уникалната природа на пшеницата
 
Пшеницата се различава от другите зърнени и маслодайни култури в много отношения. В какво се изразява уникалността и как ще се развива пазара по време на Ковид19?
 
Първо, пшеницата е може би най-политическата стока в света, след петрола. Пшеницата е основната съставка в една от най-важните и основни храни в света - Хляба и неговите многобройни производни.
 
Повече от една трета от населението в световен мащаб зависи от пшеницата като основен продукт за своята диета. Когато се смила в брашно, пшеничните продукти представляват близо 20% от консумираните от човека калории и протеини, повече от всеки друг хранителен източник.
 
Много повече от царевицата и соята - използвани предимно за отглеждане на животни - пшеницата е основен и критичен компонент на храните и дори на националната сигурност в много страни. Увеличението на цените на месото е значително неудобство, но цените на месото не причиняват фундаментални политически вълнения за разлика от пшеницата.
 
През 2007/08 и 2010 г. предизвикателствата пред производството на пшеница доведоха до проблеми за продоволствената сигурност, а от там и до политически сътресения и широко разпространени бунтове по целия свят. Докато кризите през 2007/08 и 2010 г. са широко известни, липсата на оценка на силата на пшеницата значително допринесе за окончателното сваляне на египетския президент Мурси през 2013 г. 
 
Второ, докато САЩ са най-големият в света производител и износител на царевица и соя, а Бразилия действа като втори основен износител, производството на пшеница идва от всички краища на земята. Пшеницата като трева с високо хранително съдържание се намира в голямо разнообразие от климатични условия. Много малко, ако изобщо има такава друга стока, има толкова широк отпечатък върху производството и износа, съчетани с толкова разнообразна география на вноса.
 
Трето, въпреки че пшеницата се отглежда по целия свят и в двете полукълба, пролетните месеци на март, април и май в северното полукълбо съвпадат с критичните фази на засаждане и отглеждане в няколко от най-важните производители и износители на пшеница в света - Русия, Европейският съюз , САЩ, Канада и Украйна.
 
Докато широкият отпечатък на пшеницата действа като диверсификация за глобалното предлагане на храни, предпазващо производството от определени метеорологични рискове, нейният широк отпечатък също така излага цените й пред по-голяма несигурност от метеорологията, отколкото всяка друга култура.
 
Производството на царевица и соя, което е съсредоточено в Съединените щати, Бразилия и Аржентина, се сблъсква с резки скокове в цените, когато неблагоприятните метеорологични условия влияят на тези райони през критичните периоди на засаждане, отглеждане и прибиране на реколтата. Въпреки това, като се има предвид относително регионализираната производствена база на тези стоки и ако се предполага, че метеорологичните бедствия се случват сравнително произволно по Света, честотата на метеорологичните бедствия е ниска.
Казано по-просто, огромната география на пшеницата осигурява диверсификация на глобалното снабдяване и защита от едно голямо метеорологично събитие. И все пак, същият широк отпечатък на производството и споделен период на засаждане между ключови износители значително увеличава вероятността през всяка конкретна година един или повече растящи региони да се сблъскат с някаква форма на метеорологично събитие, което предизвиква по-голяма колебливост на цените, под формата на ценови скокове.
В резултат на това пшеницата има историческа склонност да изпитва резки движения на поскъпване, често последвани с подобни движения на поевтиняване, през месеците март, април и май.

Настоящата ситуация

Коронавирусната епидемия през 2020 г. извежда на преден план цялата особеност на пшеницата. Позицията й като политическа стока и ключов компонент от основните хранителни режими бързо достига заглавия, тъй като много ключови вносители на пшеница гледат да гарантират доставките си сред пандемията от Коронавирус, а няколко държави износители под една или друга форма налагат или обмислят ограничения за износ, за да намалят риска от вътрешна инфлация на храните. Междувременно пшеницата навлезе в сезона си на засаждане и отглеждане в много страни, период, предразположен към нестабилност на цените и метеорологичната несигурност, по време когато коронавирусът продължава да се разпространява и заплашва да затвори или забави износа от ключови страни износителки.

Ограничения за износ

Руското земеделско министерство предложи да ограничи износа на някои зърнени храни, включително пшеница, до 7 милиона тона за периода април-юни. На 17 април, след седмици на спекулации дали ще бъде наложено предложението от началото на април, заместник-министърът на земеделието Оксана Лют обяви, че страната ще преустанови износа на зърно до 1 юли, след като експортната й квота бъде изчерпана.
Официалните данни за износа на Русия показват, че към 17 април (Официални данни за руския износ) от началото на месеца, страната е изнасяла около 1 милион тона пшеница седмично, осигурявайки малко над 4 милиона тона на разположение за износ. Ако темпото се запази, ограниченията за износ на пшеница от Русия ще бъдат достигнати в средата на май, което ще доведе до пълна забрана за износ до юли.

Румъния, вторият по големина износител на пшеница в ЕС и ключов износител на Черно море, постави забрана за износ извън ЕС в началото на април, преди безцеремонно премахване на забраната в средата на април. Междувременно Украйна, също водещ световен износител на хлебна пшеница, обяви в средата на април, че страната е готова да забрани износа, ако продажбите надхвърлят ограниченията, договорени с търговците.

В съвместно изявление на 31 март генералните директори на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ООН FAO), Световната здравна организация (СЗО) и Световната търговска организация (СТО) заявиха, че несигурността относно наличието на храни може да предизвика вълна от ограничения за износ, създавайки от своя страна недостиг на доставки на глобалния пазар. Да се навяваме, че политици са научили уроците на историята.

Русия за последно изцяло забрани износа на пшеница през 2010 г., когато суша удари реколтата й, разтърсвайки световните пазари. Този ход, който се случи приблизително пет месеца преди Арабската пролет, доведе до широко разпространение на хранителната инфлация в Близкия Изток и Северна Африка и почти сигурно изигра решаваща роля в политическите въстания, които се разразиха през януари 2011 г. и свалиха режимите в целия регион.

Въпреки това, ограниченията за износ, квотите или окончателните забрани винаги са се случвали по време на значителни сривове на реколтата. С други думи, на пазари със значителни проблеми в предлагането, които подклаждат, но не причиняват самия проблем с доставките. Подтикът към търсене на ограничения за износ, на иначе добре снабден пазар, който до голяма степен е свидетел и на намаление на търсенето, е безпрецедентен и резултатът от него може да не доведе до очакваните сериозни последствия на поскъпване и дългосрочна инфлация на храните.

Несъмнено ограниченията при износ ще доведат и ще създадат допълнителни препятствия по веригата на доставки, несигурност и променливост. Въпреки това - продължителната и последваща инфлация на цените и тяхното поскъпване - са продукт на несъответствия между търсенето и предлагането. А дългосрочната история на търсенето и предлагането до голяма степен се опира до производството, което в момента се засажда и развива в северното полукълбо.
 



Етикети: цени на пшеницата 2020, цени на царевицата 2020, цени на слънчогледа 2020, котировки рапица 2020, котировки ечемик 2020

Още новини

ТОП НОВИНИ

Световният зърнен съвет ( IGC) очаква рекордна реколта пшеница за сезон 2020/2021

Световният зърнен съвет ( IGC) очаква рекордна реколта пшеница за сезон 2020/2021. Свитото потребление и рекордни добиви поставят новата реколта много близо до абсолючния връх през 2016/2017