Предизвикателства пред зърнобизнеса през сезон 2024/25

Главният анализатор и основател на АгроПортал и Зърнена Академия, Петър Димитров, излага своето виждане за пазарите на зърнени и маслодайни култури в България и Балканите в предаването Агросвят по Дарик радио. Разговорът преминава през двете лица на сезона: доброто представяне на есенниците и катастрофалното състояние на пролетниците, ефектите от климата върху количеството и качеството на реколтата, и как фермерите се справят с предизвикателствата чрез различни технологии и алтернативни култури.
 

Предизвикателства пред зърнобизнеса през 2024г и адаптираме ли се към климатичните промени.
Има ли правилен прочит на пазарната конюнктура.

 
Александра Гинева провежда интервюто в предаването „Агросвят“ по Дарик радио.

Разговор с Петър Димитров, Основател на АгроПортал и Зърнена Академия:

Добро утро на Вас и слушателите на Агросвят. Радвам се, че отново сме заедно в тази прекрасна октомврийска утрин и благодаря за поканата.

Този сезон имаше две лица.
Есенниците се представиха повече от добре, с изключение на рапицата. Засушаването през есента на 2023 беше неприятно и очакванията бяха за слаби добиви. За щастие напролет получихме достатъчно валежи и то точно когато ни трябваха. Това доведе до отлично развитие на ечемика и пшеницата. Съпроводено с повишени площи при ечемика, фермерите прибраха рекордна реколта от над 1 млн тона, нещо невиждано от 2005 година. Но забележете, тогава имахме около 2,9 млн дка засети с ечемик, а сега добихме същия обем от едва 1,6 млн дка. Т.е. средният добив от 350 кг е станал 632 кг/дка, за 20 год. Това е изключително постижение.
При пшеницата реколтата тази година е около 7 млн тона и забелязваме устойчиво задържане на добивите и леко увеличение на площите през последните 5 год. Тази година сме на около 590 кг среден добив, но все пак далеч от рекорда през 2022 с 650 кг.
Имаше доста добро търсене и голяма част от ечемика се изтъргува през лятото, а пшеницата досега е на около 2,3 млн износ. Един доста приличен резултат. Положителна тенденция тази година е правилното разчитане на пазара от голяма част от фермерите, които започнаха с продажби на пшеница на „зелено“ още през януари и поради наложилата се тенденция на сключване на договор на премия спрямо МАТИФ, доста от тях следиха пазара и фиксираха цени, доста над тези по време на жътва.
 
За съжаление втората част на сезона показа другото лице на годината и е ужасяващо.
Още в края на юни засушаването взе застрашителни размери и изпепеляващата жега през юли и август просто мумифицира царевицата и слънчогледа.

Мислехме, че 2023 е била тежка за пролетниците, но текущата донесе черни рекорди.

Най-ниският добив на царевица от 2007/8 година  - когато имахме тежка суша. Аналогично и при слънчогледа.
За съжаление, освен че добивите са катастрофални, имаме и огромни проблеми с качеството.
Слънчогледът е дребен, с ниско маслено съдържание, с много примеси и ниска влага. Аз имам много сериозни притеснения, че преработвателната индустрия работеща за производство на слънчогледови ядки е пред най-тежката си година. А за маслобойните предприятия ударът е също много тежък, защото освен малко стока, маслеността е поне 3 пункта надолу от минали години и това означава още по малък добив на масло.
Отдавна се търсят алтернативи за внос, но са лимитирани, защото проблемът със семките е регионален за целите Балкани.
 
За да стане още по-мрачна картината, при царевицата имаме сериозен проблем с наличието на афла и охра токсини. Още миналата година имаше леки наченки на този проблем, но тази година жегите през юли направиха така, че проблемът е повсеместен. И решение няма.

Огромна част от царевицата не покрива качествените показатели за човешка консумация и съвсем трудно и за фуражи, съответно и за износ.

Отново, ситуацията е същата и в Румъния и Сърбия.
Така, че годината определено няма да ни остави да скучаем и ще се справяме с нови предизвикателства.

Ами проблемите с климата са очевидни. Аз съм убеден, че фермерите се стремят да правят каквото е необходимо, да произвеждат максимално ефективно и покачването на добивите през последните 15 години в България е едно страхотно доказателство за това.
Климатът осезаемо се промени обаче в последните 5-6 години. В цяла източна България климатичният модел вече прилича по-скоро на средиземноморски. Живеейки във Варна, мога да кажа, че от две години регистрираме появата на цикади – странно нали? Черноморското ни крайбрежие заприличва на Халкидики.
Наблюдаваме влажни май и юни, и след това продължителни засушавания през юли/август, та чак до октомври. Тази седмица имахме 26 градуса във Варна. В регионите покрай Дунава също наблюдаваме промяна, отново в посока засушаване. В Северозапада имахме чудесни условия за последните 5 години, с изключение на текущата. Това помогна много на фермерите там да вземат глътка въздух. Най-потърпевши са обичайно зърнопроизводителите в Пловдивско и около Ямбол/Карнобат. Липсата на поливни съоръжения прави невъзможно отглеждането на царевица на голяма част от територията на страната.

И какво правят фермерите ни?

На първо място: всякакви комбинации от но тилл, стрип тилл, директни сеитби – това помага за запазване на почвената влага и донякъде свиване на разходите. Изследвания на почвени хоризонти, бактерии и т.н.
Тази година съвсем очевидно използването на тези технологии даде предимство и имаше много показателни случаи, дори и по социалните медии имаше визуални материали от фермери, на сравнение на две полета едно до друго с различни технологии, при разни други условия. Фермерите експериментират.
Другото важно е преминаването към други култури или видове, извън конвенционалните.
Например твърдата пшеница даде чудесни резултати тази година, дори и в Северна България. И като качество, и като добив, и като цена. Последната ни сделка беше на нива около 520 лв. С оглед на по-сухото време мисля, че това е доста добра възможност. Напоследък и соргото е атрактивно, но трябва да се внимава с много специфични култури, защото намирането на пазар може да се окаже трудно. Имахме година, когато фермерите се хвърлиха да сеят нахут след една година с високи цени, та произведохме толкова много, че няколко години подред стоя по складовете и хумусът превзе менютата в заведенията за хранене, конкурирайки шопската салата. Т.е. освен текущата конюнктура следва да се гледа и колко е голям пазара и ликвидността.

Очакваме и ние с голямо нетърпение вече това важно събитие в края на този месец. Традиционно ще се проведе в гр. Варна като център на търговията със зърно.
Формата на събитието е с много дискусионни панели с известни имена на участниците в тях.
Ще започнем с преглед на  международния пазар с лектори от Великобритания, Франция и Украйна. Лекторът ни от Великобритания – един гуру на техническия анализ, ще покаже магията на графиките. До момента в България не е имало участие на такъв експерт.
Ще имаме много интересен панел с участие на лектори от всички Балкански страни – ще говорим за пазара на твърдата пшеница, проблеми пред търговията в региона, баланси на търсене и предлагане, за огромната мелничарска индустрия в Турция. Не знам дали на аудиторията е  известно, че Турция е най-големия износител на брашно в света.
Специален дискусионен панел сме предвидили за климатичните промени, за пазара на торове и какво да очакваме като развитие там, както и за военните рискове в Черно море.
Разбира се един от най-чаканите панели е този наречен „Големия Разговор за Българската зърнена индустрия, Епизод 2“. На миналото издание, или Епизод 1, дискусията беше изключително интересна, на моменти гореща. И тази година участниците ще са изцяло от България и ще покриват всички по веригата на доставки – фермери, преработватели, търговци, ще имаме и представител на Министерството на земеделието. Това е нещо което може да се случи само на Зърнена Академия и никъде другаде – един отворен разговор с експертите от бранша, така че не го пропускайте.
Имаме и много интересна съпътстваща програма под формата на обучения за международните борси и хеджиране с водещ от международна брокерска компания - публична компания листвана на борсата в САЩ. Вторият семинар е с лектор, който ще направи симулативни игри за подобряване на търговските умения – така наречената „ направи сделка за 10 секунди“.
Разбира се всичко това подредено така, че да има възможност за срещи, нови контакти, разговори и правене на бизнес.
Така че, ако искате да видите лидерите в бранша, визионерите, да чуете и на научите нещо за бизнеса си – това е мястото. Всички ще са във варна на 31 Октомври.

- Чудесно, ще проследим и ние как ще мине Академията с огромен интерес. Ще се радваме и след това да анализираме чутото от всички лектори. Благодарим Ви за това участие по Дарик – Петър Димитров основател на Зърнена Академия.