Обзор на пазара на торове – 18 юни

В контекста на геополитическото напрежение, конфликтът между Иран и Израел има огромно въздействие върху световния пазар на торове. В риск са 40% от глобалния износ на урея. Иран – третият най-голям износител – е спрял работата на всичките си седем завода за производство на амоняк и урея. В Египет – четвъртият най-голям износител – производството на урея остава спряно поради прекъснатия газов поток от Израел, който изчаква напрежението да се успокои.

Цените вече започват да се покачват. Пазарът на урея загуби третия и четвъртия по големина производител и износител. В същото време не бива да се забравя, че Израел е четвъртият най-голям износител на поташ – и тази позиция също е застрашена от внезапно отпадане от пазара предвид продължаващите военни действия. Ситуацията е изключително сериозна и води до рязко поскъпване на торовете.

В допълнение, за съжаление на европейските зърнопроизводители, ЕС официално прие нови мита върху руските и беларуските торове. Регламентът, въвеждащ митата, влиза в сила на 1 юли. Новите мита добавят допълнително 40 евро на тон върху вноса на повечето азотни торове — включително урея, амониев сулфат, амониев нитрат (AN), САN и UAN. Също така се добавят 45 евро на тон върху вноса на DAP, MAP, NPK, NP и някои други видове. Тези нови мита са в допълнение към вече съществуващите мита за внос в ЕС (за повечето продукти 6,5%). За периода от 2026 до 2028 г. ставките ще се увеличат до съответно 315 евро/тон и 430 евро/тон за двете групи продукти. Правният текст предвижда също незабавното прилагане на най-високите ставки, ако кумулативният внос надвиши 2,7 млн. тона през 2025–2026 г., 1,8 млн. тона през 2026–2027 г. или 900 000 тона през 2027–2028 г.

Цените от индийския търг на NFL (National Fertilizers Limited) на 12 юни вече са известни — най-ниските оферти са на ниво от $399/т CFR за западното крайбрежие на Индия за общо 299 000 тона от две търговски компании. NFL е отправил контраоферти до всичките 23 доставчици за общо близо 2,5 милиона тона. Въпреки това, поради нарасналото напрежение между Израел и Иран, е много възможно други търговски компании да не приемат контраофертите, тъй като цените на уреята скочиха в отговор на конфликта. Затова се спекулира, че NFL ще приеме тези 299 000 тона на цена от $399/т CFR и ще се принуди да обяви нов търг.

Има слухове, че китайската урея се връща на експортните пазари, преминавайки през CIQ одобрение с минимална цена от $370/т FOB за гранулирана урея и 360/т FOB за прил.

Цените на преработените фосфати продължават да нарастват почти всяка седмица през последните шест месеца, главно поради ограничената наличност на продукта, като китайските доставки все още отсъстват от пазара. Индия изглежда се насочва към цена от $800/т CFR за DAP, което представлява ръст от $22/т за седмица и с $155–160/т над сегашната рентабилна цена, изчислена въз основа на действащите MRD и NBS цени и субсидии. През последните 10 седмици цената на DAP до Индия е нараснала с $113/т, при внесени 1,3 млн. тона DAP към 5 юни. Очаква се глобалните цени да продължат да се покачват през следващите седмици заради увеличеното търсене и недостиг на предлагане, въпреки че въпросът с достъпността може все пак да окаже влияние.

Световните цени на поташа останаха относително стабилни при ниска търговска активност, като всички погледи са насочени към Китай след като група вносители подписаха договор за внос за 2025 г. с руския производител Uralkali на $346/т CFR тази седмица. Пазарът внимателно следи как това ще повлияе на котировките в Югоизточна Азия.
 

Конфликтът между Израел и Иран – особено ако ескалира или прерасне в по-широко регионално напрежение в района на Червено море или Персийския залив – може да окаже сериозно въздействие върху глобалната търговия с торове. Прекратяване или пренасочване на израелския износ на поташ може да доведе до свиване на предлагането, особено в Европа и Латинска Америка, където Израел е ключов доставчик.

По отношение на уреята и амоняка – конфликтът вече нарушава доставките на природен газ, което ще доведе до увеличаване на производствените разходи. Египет вече изпитва затруднения с газовите доставки. Всяко допълнително напрежение в региона би могло да се отрази и на основни производители като SABIC, QAFCO, Ma’aden, водейки до ново покачване на глобалните цени на азотни торове и закъснения в доставките.

Износът на фосфати преминава основно през Червено море и Суецкия канал. Подновени или ескалиращи атаки (например от хутите) биха довели до пренасочване на корабите около нос Добра надежда, което ще увеличи транспортните разходи и времето за доставка – съответно и крайната цена за основните купувачи.