Първите доставки на аржентински слънчоглед се очакват до две седмици

През последните дни в медийното пространство циркулира все повече информация, че страната ни е договорила внос на големи обеми аржентински слънчоглед. Много факти са известни, за други се спекулира – проучихме и събрахме възможно най-актуална и акуратна информация в следващите редове.

Първият кораб със слънчоглед от Аржентина (m/v CRATER) в момента се намира край бреговете на Мароко и се очаква да пристигне в България около 1 март с товар от приблизително 40 хил. тона. В допълнение към него, по данни на Агропортал, се виждат още девет кораба, отново с крайна дестинация България. Към момента общо три плавателни съда вече са на път, а четвърти е в процес на товарене. Следващите пет са насрочени за товарене през втората половина на месеца, а последният – за първите дни на март. Обикновено вояжът от Аржентина до България може ориентировъчно да се приеме за около 30 дни при нормални обстоятелства. Ако тези доставки се реализират по план, през следващите месеци в страната могат да влязат около 400 хил. тона маслодаен слънчоглед. Отделно има налице и три кораба за Румъния, като единият вече е натоварен и на път. Така общият приток към региона би добавил близо половин милион тона слънчоглед към балансите на водещите производители и преработватели на Балканите. На фона на производство в България от около 1,5 млн. тона, обем от 400 хил. тона е съпоставим с около 26–27% от националната реколта и е достатъчен, за да бъде отчетлив фактор за пазара.

Очаквано, появиха се и коментари, че движението на тези количества е свързано с Меркосур. Важно е да се отбележи, че вносът на слънчоглед в ЕС, по принцип, и до сега не се е облагал с мито и това важи и за произход Аржентина. Следователно икономическата логика на тези сделки се определя основно от цената и разходите по веригата —  цена FOB, фрахт (морски транспорт), застраховка, пристанищни такси и т.н. Определя се и от нежеланието на фермери и търговци да продават слънчоглед, очаквайки по-високи цени заради поредната година с лоша реколта у нас. Лоша реколта имаха и в Румъния и сериозно намаление в Украйна.

Според пазарни източници слънчогледът в Аржентина на база FOB (т.е. цената до натоварване на кораба, без морското навло) се търгува около 470–500 USD/т (приблизително 400–420 евро/т). При доставка до България на база CIF (включва транспорт и застраховка) стойността достига около 580–590 USD/т или приблизително 500 евро/т. Тези цени са ориентировъчни и са по текущите нива, но част от корабите вероятно са договорени по-рано - например през ноември - когато цените бяха по-ниски, което би означавало и по-ниска цена за част от каргата. По това време и цените в България бяха по-ниски. В същото време наличните индикации за България на база DAP (доставено до) Варна/Бургас са около 520 евро/т днес, което показва видима разлика спрямо доставената суровина от Аржентина и обяснява интереса към този поток при определени пазарни условия. Трябва да се има предвид, и какво стои като качество зад посочените цени на вносния слънчоглед – по правило това е за стока с базова масленост 44%, влага до 8% и примеси базово 2%. Партиди със слънчоглед с такова качество в България много трудно могат да се намерят. Това обуславя и трудната съпоставимост на цените на местния пазар и вносната суровина.

Важно е да се отчете и логистичната специфика в Аржентина. Страната е с огромни мащаби и в много случаи зърното и маслодайните култури изминават около 800–1000 км (а понякога и повече) до износните пристанища. Това означава, че при FOB нива около 400–420 евро/т, след вътрешен транспорт, товаро-разтоварни дейности, пристанищни разходи и търговски марж, реалната цена, която остава при производителя, е чувствително по-ниска. Как може да се конкурираме с това, когато за да не е на загуба българският фермер трябва да продава на над 500 евро/т (при добиви от 165кг/дка)? Можем да се конкурираме само с добив.

По данни на USDA средните добиви от слънчоглед в Аржентина за 2024 и 2025г са около съответно 2,2 и 2.1 т/ха, а в България през последните години се движат около 1,6 т/ха (според нашите анализи). Очакванията за увеличение на площите в Аржентина през следващите години подкрепят вероятността страната да остане активен износител и занапред. Текущо южноамериканската страна е в разгара на жътвената си кампания, като слънчогледът е прибран на около 40%, с очаквания за реколта от над 6 млн.тона. В този контекст на пазара се коментира и възможна търговска конфигурация: аржентинският слънчоглед да се преработва в България в масло, а част от българската суровина да се насочва към Турция като вход за тяхната преработвателна индустрия. Подобни пазарни схеми са възможни, когато ценовите разлики и маржовете по веригата позволяват оптимизация на потоците между суровина и преработен продукт.

В крайна сметка ключовият въпрос за България не е дали ще има внос, а как производителят ще се позиционира в среда, в която цената и наличността все по-често се определят на глобално ниво. Дългосрочният отговор е в конкурентоспособността на полето: оптимизация на производствените разходи и по-висока ефективност. Това включва реалистичен преглед на рентите и тяхната тежест в себестойността, по-широко внедряване на технологии и практики, които стабилизират и повишават добивите (генетика, прецизно земеделие, управление на почвеното плодородие, по-добра растителна защита), както и по-добро планиране на операциите и логистиката. При устойчиво по-високи добиви и по-контролирани разходи секторът ще бъде по-малко уязвим от външни ценови шокове и ще може по-лесно да работи в условията на нарастваща международна конкуренция.

И най-важното – правилна маркетингова стратегия и план за продажби!