Пролетници: Най-ниските добиви от 15 години и лошо качество

С наближаващия края на жътвата на пролетниците в Балканите, производството в региона става по-ясно. И едно нещо е сигурно – климатът удря силно добивите през този сезон. Екстремните летни горещини и сушата навсякъде по Балканите намалиха значително прогнозите за добивите от царевица и слънчоглед – основните пролетни култури в региона. Румъния и България са сред най-големите производители на слънчоглед в ЕС след Франция и Унгария, но тази година се оказва доста предизвикателна. Добивите от слънчоглед в България, според АгроПортал, спадат до 1,55 т/ха, докато в Румъния фермерите се очаква да съберат 1,45 т/ха. Спрямо предходната година, която също беше засегната до известна степен от сушата, добивите са намалели с 16,2% за България и 32,5% за Румъния. На 5 годишна база добивите са съответно с 29% и 34,7% по-малко.

В България добивите на царевицата намаляват още по-драстично, тъй като културата е по-малко устойчива на засушаване и по-голямата част от нея не се напоява. АгроПортал оценява добивите в България на 3,45 т/ха, което е с 22,5% по-малко от миналата година и с 38% по-малко от средното за 5 години. Сходна е и ситуацията в Румъния, където очакваме добивите от царевица да са 3,5 т/ха – 22% по-малко спрямо 2023 г. и 19% спрямо 5г средна стойност.

Въпреки че горещото време намалява значително добивите и от двете култури, то води и до повишени афлатоксини в царевицата. Екстремно високите температури и сушата създават перфектните условия за развитие на токсини. Но ситуацията е смесена и степента на токсини се различава от поле до поле в зависимост от това, в какъв стадий на развитие са били културите, когато ги достигат горещите вълни. Трудно е да се оцени качеството като цяло. Това затруднява търговците да вземат правилни решения и продажбите към „по-капризни“ дестинации, като Малта, са на практика спрели и само най-смелите имат желание да се пробват. Ситуацията обаче не се ограничава само до България и Румъния – други балкански страни имат подобни проблеми и това неизбежно ще предизвика известно напрежение и нестабилност на пазарите.

Климатът влияе и на качеството на слънчогледа, което се отразява в по-ниска масленост. По-голямата част от офертите са за 41-42% и това заедно с най-ниското производство от повече от 15 години (България) ще повлияе значително на маслобойните. Очакваме преработката да спадне през този сезон, тъй като общата наличност от слънчоглед на Балканите и Черноморския регион ще бъде с около 10-15% по-малко от обичайното.

Докато царевицата и слънчогледът описват тъжна картина, пшеницата и ечемикът в региона процъфтяват, тъй като климатичните условия в балканските страни бяха благоприятни през май-юни. Българските и румънските фермери прибраха страхотна реколта от пшеница и ечемик тази година. Смятаме, че около 70-75% от пшеницата е с хлебно качество - най-доброто от десетилетие. Това ще позволи на региона да се утвърди като надежден износител на хлебна пшеница и ще увеличи влиянието на Балканите, особено сега, когато производството и качеството на пшеницата в Западна Европа е много ниско и техните традиционни купувачи търсят зърно другаде.

Допълнителни подробности за тези предизвикателства и потенциалните възможности за производството, преработката и търговията на зърно и маслодайни семена на Балканите ще бъдат обсъдени задълбочено на 8-то издание на конференцията Зърнена Академия – Зърненото събитие за Балканите и Черноморския регион – във Варна, България на 31 октомври 2024 г.