Устойчивостта започва с хората: посланията от Зърнена Академия 2025
Рентите - един от най-големите предизвикателства за рентабилност в сектора
Деветото издание на Зърнена Академия събра във Варна над 300 представители на зърнената и маслодайна индустрия от 19 държави. Форумът отново потвърди ролята си на водещо място за обмен на опит, визия и партньорство в сектора.
Големият разговор за българското земеделие: реализъм, адаптация и надежда

Следобедният панел на „Зърнена Академия 2025“ — „Големият разговор за българската зърнена индустрия, Епизод 3“ — събра водещи представители на сектора за откровен диалог за състоянието на земеделието у нас.
Илия Проданов откри дискусията с тревожна констатация:
„За пет години 37% от стопанствата в България са изчезнали.“
Той посочи високите производствени разходи, липсата на достъпно финансиране и неустойчивите ренти като ключови фактори, които подкопават сектора. Въпреки това подчерта, че в сравнение с първото издание на „Големия разговор“ през 2023 г. – когато фермерите се чувстваха изолирани и неразбрани – цялата верига на доставки вече започна да се обединява и да търси решения заедно.
Стоян Стоянов допълни, че мултинационалните компании все по-добре разбират реалните проблеми на фермерите:
„Ако ги няма фермерите, няма да ги има и останалите участници в сектора.“
Той изрази надежда, че добрия имидж на България на международните пазари и възстановяването на износа към ключови пазари като Китай и Египет (за което активно работят мултинационалните компании), ще върне част от конкурентоспособността, въпреки маржове, свити под 1%. Марин Чанков насочи вниманието към значителния спад в производството на царевица и нуждата от диверсификация. В липсата на царевица, производителите на етанол се обръщат към други култури, съдържащи нишесте. Андрей Мачуганов сподели практически опит от внедряване на нови посоки в стопанската структура, включително производство и преработка на люцерна, и подчерта необходимостта от повече обучение на фермерите за управление на риска. Проф. Надя Костова коментира растящия данъчен натиск върху собствениците на земя, а Ерхан Фикрет предупреди, че преработвателите вече усещат ефекта от по-ниското производство на маслодайни култури и се налага да търсят алтернативни канали за внос. В заключение Чавдар Дочев очерта визията напред – устойчиви сортове пшеница, царевица и слънчоглед, по-добре адаптирани към суша и топлина, както и използването на AI инструменти за планиране и управление на производството. Дискусията завърши с умерен оптимизъм: пътят към устойчивостта минава през знания, обединение и технологичен напредък.
Пазарите през 2025/26: Изобилие, силна конкуренция и риск
В откриващия панел експертите очертаха картина на добре снабдени, но силно конкурентни зърнени пазари.
Изабел Трантър (Aura Commodities) отбеляза, че световният пазар на пшеница е стабилен, но климатичните фактори като Ла Ниня могат да променят баланса при царевицата и соята. Кристина Серебрякова (ASAP Agri) сравни сегашната търговска динамика с „колизеум“, в който изобилието поражда още по-ожесточена конкуренция между Черноморските износители. Малак Ал Акиели (Golden Wheat) подчерта, че страните от Близкия изток и Северна Африка вече играят активна роля в ценообразуването, изграждайки собствена инфраструктура и резерви. Според Хосе Оливейро (LIPSA) пазарът на растителни масла в Европа все повече се влияе от биогоривата и екологичните регулации, които задържат цените стабилни въпреки добрите реколти.
Балканите – устойчивост чрез гъвкавост и сътрудничество
Вторият панел постави акцент върху адаптацията на Балканите към новите пазарни реалности.
Зорница Йовчева (Cargill) посочи, че гъвкавостта и ефективната логистика ще определят кой ще се справи в среда на свиващи се маржове. Фелиция Йон (Comcereal Vrancea) представи възхода на Румъния като устойчив износител, а пристанище Констанца се утвърждава като гръбнака на черноморския износ, а Ирен Акюз (Rotel) подчерта значението на Турция като водещ център за внос и преработка на слънчоглед и соя. Анастасиос Танос (Loulis Food Ingredients) насочи вниманието към регенеративното земеделие и нуждата от постоянство и качество в снабдяването. Александър Мачкич (Delta Agrar) завърши панела с тезата, че устойчивостта в Сърбия днес означава диверсификация – чрез култури като сорго и рапица и инвестиции в транспортната инфраструктура.
Общност, която гради бъдеще
Зърнена Академия 2025 показа, че силата на сектора е в знанието и хората, които го споделят.
Както каза основателят Петър Димитров:
„Да продължим да отглеждаме идеи, да култивираме доверие и да градим бъдещето на тази индустрия – заедно.“









