Пшеницата и царевицата в Париж продължиха възхода си след кратката пауза във вторник, докато в Чикаго инвестиционните фондове запазват натиска върху зърнените котировки.
Казахстан все по-ясно насочва зърнения си сектор към преработка и продукти с по-висока добавена стойност. Логистичните ограничения, конкуренцията с Русия и нарастващото търсене от Китай ускоряват тази трансформация.
Мароко възнамерява да отвори пазара си за вносна пшеница от август. След загубата на този пазар през 2025/26 перспективите пред България се подобряват.
България е изнесла 4,67 млн. тона пшеница през сезон 2025/26, като ръстът на европейските продажби не успява напълно да компенсира по-слабия интерес от Алжир, Египет и Мароко.
Австралия, която е третият най-голям износител на пшеница в света, може да намали износа си с до 10 млн. тона — около 5% от световната търговия с пшеница
Бичите настроения се затвърждават на борсата в Чикаго, като пшеницата достигна нов многомесечен връх, докато царевицата се върна обратно до пиковите нива от края на март.
Новите развития около Ормузкия проток поддържат волатилността, докато WASDE докладът на USDA потвърди комфортните запаси от пшеница и задържа биковете.
Новият USDA доклад бе неутрален за соята и царевицата, но изпрати мечи сигнал към пшеничния сегмент, изненадвайки пазара с по-високи запаси както в САЩ, така и в глобален план.
Резкият спад при цените на петрола след новините за временна деескалация в Близкия изток върна котировките на MATIF към нивата от началото на конфликта.
В първата търговска сесия след тридневния уикенд пшеницата поевтиня под натиска на подобрени валежни прогнози в САЩ, но бяха последвани от слабите оценки на USDA, публикувани след края на сесията.
Износът на основните зърнени култури от Русия нараства рязко на годишна база. Същевременно руското и украинското слънчогледово масло запазват възходящ импулс.