Индонезия се насочва към по-ограничено предлагане на палмово масло през 2026/27, като новият B50 мандат следва да увеличи с над 10% вътрешното потребление.
Австралия остана най-големият доставчик на рапица за ЕС през 2025/26 г., въпреки спад от 41% на годишна база, а по-силната европейска реколта значително сви общия внос.
Рапицата и канолата остават във фокуса на пазара след новите оценки на USDA и Stats Can, докато биогоривата продължават да абсорбират все повече растителни маслa в световен план.
Разпродажбата при енергийния комплекс натисна маслодайните пазари, като рапицата в Париж загуби 11 €/т до двуседмично дъно, след като WTI се срина с близо 7% на фона на надеждите за деескалация.
По-високият дял на биодизел (B20) в горивните смеси обещава по-малка зависимост от вносен дизел и повече преработка на соя, към което Бразилия се стреми да осъществи в близките месеци.
Перспективите за новата реколта пшеница се влошават заради по-високите разходи за енергия и торове, които може да ограничат рентабилността в основни производители като Австралия и Аржентина.
Геополитиката продиктува ценовата динамика на пазара на маслодайни, вследствие на спада на енергията. По отношение на фундамента, пазарът не очаква изненади от предстоящия WASDE доклад.
Горещата тема с поскъпналите торове може да има позитивен ефект за производството на слънчоглед. Биогоривните политики продължават да стимулират консумацията на растителни масла.
Значението на рапицата на глобалните пазари ще зависи все повече не само от добивите, но и от развитието на енергийните политики, а Австралия може да се възползва от това.
Въпреки по-скъпия петрол и бичите сигнали относно търсенето на биодизел в САЩ, пазарите останаха под натиск и приключиха седмицата на червена територия.
Първата оценка на Европейската комисия за реколта 2026 в България предвижда спад в зърнопроизводството, но ръст при маслодайните. Възможно ли е производство от 2,14 млн. т царевица?