Argus понижи прогнозата за царевицата в ЕС с 20% под миналогодишното ниво, като най-голям потърпевш е Франция. Търговците отново обръщат поглед към черноморския риск.
Австралия остана най-големият доставчик на рапица за ЕС през 2025/26 г., въпреки спад от 41% на годишна база, а по-силната европейска реколта значително сви общия внос.
МЗХ отчита силни резултати от жътвата в България, които се доближават и до оценките на АгроПортал. Ограниченията в Черно море заплашват да задържат милиони тонове украинска продукция в страната.
Турция разрешава контролирания износ на хлебна пшеница от 29 юли, като решението е подкрепено от обилните вътрешни запаси и очакванията за реколта до 24-25 млн. тона.
Пшеницата поскъпна рязко заради по-слабите производствени перспективи в Европа и рисковете за износа от Черно море. В края на миналата седмица обаче пазарът започна да се охлажда.
Качеството разделя българската пшеница на три ценови категории с разлика до 15 евро. Мароко удължава митото от 170% при вноса на пшеница и остава извън пазара за известно време.
Западна Канада се насочва към стабилна реколта, като добрият потенциал при канолата, пшеницата и ечемика компенсира щетите от силните валежи и забавената сеитба.
Маслодайните култури и растителните масла запазиха силен тон през седмицата, тъй като комплексът получава подкрепа от поскъпването на петрола, по-доброто експортно търсене, рисковете за реколтите и ескалацията в Черно море.
Въпреки началните добиви под 200 кг/дка, Казахстан очаква 15 млн. тона пшеница и 3,2 млн. тона ечемик при отлично състояние на зимните посеви в началото на жътвата.
Геополитическото напрежение отново предизвиква ръст на борсите. Жътвата на пшеницата и ечемика е практически приключила във Франция, но оценките за посевите са незадоволителни.