Вход Търси Търси

EURONEXT

Пшеница MATIF 245.75 €/мт
Царевица MATIF 251.00 €/мт
Рапица MATIF 601.25 €/мт
Пшеница CBOT 727.25 ¢/b
Царевица СВОТ 685.00 ¢/b
Соя СВОТ 1,603.75 ¢/b
Соев шрот СВОТ 423.50 $/st
Соево масло СВОТ 68.41 ¢/lb

Основни играчи на световния пазар на пшеница

Основни играчи на световния пазар на пшеница

Четейки новините в Агро Портал, вероятно често сте си задавали въпроси от рода на:

"И какво от това, че ще вали в Аржентина?"

"Какво значение има, че руският президент е решил да обнови държавния резерв на пшеница?"

"Производството на зърно в Турция се понижава с 5,2%, какво означава това?"

Новини като тези целят да ви информират за събития, които в една или друга степен ще променят световната цена на дадената стока.

Защо да се променя цената? 

В основата на формирането на цената на каквато и да е стока винаги са били търсенето и предлагането. 

Всяко събитие, водещо до промяна в търсенето или предлагането на дадения пазар, в някаква степен ще промени цената. 

Колко точно ще се промени цената?

Факторите, влияещи върху цената, са твърде много за да се прогнозира с точност. Ако има хора, които успяват да се информират до такава степен, че с точност да прогнозират цената, то те вероятно в тези зимни месеци се намират на някое топло място, излегнали се на шезлонг с коктейл в ръката и телефон/таблет до тях за да следят промените на пазара.

Как тогава нормален човек да е в час с динамиката в цените на агро стоките по света и у нас?

За Вас сме подготвили данни за основните играчи на ниво държава, влияещи върху световната цена на пшеницата. Информацията за количествата на производство, потребление, внос и износ ще Ви ориентира за значението на новините в Агро Портал.

Потребление?

Потреблението на пшеница на световно ниво зависи предимно от населението на Земята. През 1961г. населението е било 3 135 млн. а производството на пшеница е било 250.3 мнл тона. На човек се е падало по 219 грама пшеница дневно. През 2011 г. населението на Земята е било 7 020 млн. и са произведени 704 млн. тона пшеница. През 2011 г. на човек се е падало по 275 грама пшеница дневно.

Двайсетте най - населени държави в света

  Държава Население Прираст на населението за 2011 Растеж на БВП за 2011 г. % от световното население
1 Китай 1 344 млн. 0 % 9 % 19,274 %
2 Индия 1 241 млн. 1 % 7 % 17,802 %
3 САЩ 312 млн. 1 % 2 % 4,468 %
4 Индонезия 242 млн. 1 % 6 % 3,475 %
5 Бразилия 197 млн. 1 % 3 % 2,820 %
6 Пакистан 177 млн. 2 % 3 % 2,534 %
7 Нигерия 162 млн. 3 % 7 % 2,330 %
8 Бангладеш 150 млн. 1 % 7 % 2,158 %
9 Русия 142 млн. 0 % 4 % 2,035 %
10 Япония 128 млн. 0 % -1 % 1,833 %
11 Мексико 115 млн. 1 % 4 % 1,646 %
12 Филипини 95 млн. 2 % 4 % 1,360 %
13 Виетнам 88 млн. 1 % 6 % 1,260 %
14 Египет 83 млн. 2 % 2 % 1,184 %
15 Иран 75 млн. 1 %   1,073 %
16 Турция 74 млн. 1 % 9 % 1,056 %
17 Тайланд 70 млн. 1 % 0 % 0,997 %
18 Конго 68 млн. 3 % 7 % 0,972 %
19 Франция 65 млн. 1 % 2 % 0,938 %
20 Великобритания 63 млн. 1 % 1 % 0,898 %

 

Разбира се има и други фактори, влияещи в потреблението на пшеница. Голяма част от пшеницата се използва за храна на животни. Повишеното търсене на месо ще повиши търсенето и на пшеницата. Очакване за предстоящ военен конфликт също би повишил търсенето в даден регион. Параноята по очаквания апокалипсис в края на 2012г. накара много платежоспособни купувачи да се запасят с лесната за складиране и издражлива във времето пшеница. Всяка една новина, която анонсира спад на предлагането, ще повиши търсенето за извесно време.

Производство?

50% от световното производство на пшеница е концентрирано в пет държави - Китай, Индия, Русия, САЩ и Франция. В 25-те най-големи производители се произвеждат 90% от пшеницата в света.Това, че една държава произвежда много, не означава, че е голям износител. Китай например произвежда 16.68% от пшеницата в света, но пък населението и е 19.2% от световното, тоест освен най-големия производител е и най-големия потребител.

Натиснете върху изображението за да увеличите.

Къде е България в цялата картина?

През 2011 г. сме произвели 4,458 млн тона пшеница. На човек са се падали по 1,636 кг пшеница дневно, което е много над средното за света. Това съотнешение ни дава възможност да изнасяме поне половината от произведеното. През 2010 г. сме били на 12-то място по изнесено количество пшеница в света, като средната цена на тон изнесена пшеница е била 208 $/тон.

Вижте повече за българското производство тук.

 

Внос-износ?

На таблицата с най-големите вносители се вижда, че Китай е в Топ 20 на вносителите на пшеница, което вероятно означава, че произвежданите от Китай количества не са достатъчни. Но само това ли означава? Повечето от държавите не просто внасят, а внасят и изнасят . На таблицата за топ 20 вносители и износители за 2010 г. се вижда, че САЩ освен, че е най-големият износител е и в Топ 20 на вносителите, което ни напомня, че в повечето случаи не самите държави водят търговията с цел да задоволят нуждите си, а пазара се движи от търговски дружества (корпорации), които имат за единствена цел - печалбата. Те от своя страна се регулират от динамиката в търсенето и предлагането.

Само това ли влияе на цената?

Ако беше толкова просто, сега щяхме да пишем тази статия на онова топло място до съобразителния човек с коктейла. Върху цената влияние оказват и всички "съобразителни" играчи на борсите, които купуват и продават виртуална пшеница, като единствената им цел е печалбата. Това са т.н. спекуланти. Те следят всички събития, които според тях ще повлияят на цената, прогнозират и търгуват като с действията генерират печалба или загуба. До колко те имат власт да променят цените е спорен въпрос, но е факт, че често световни лидери ги обвиняват в изкуствено надуване или подбиване на цени. Съществуват конспиративни теории, според които се случва малка група спекуланти да генерират изкуствени новини, за да подведат част от останалите играчи да предприемат действия, от които първите ще спечелят.

Какво означава всичко това?

Новините в Агро Портал Ви дават информация за събития, влияещи върху търсенето и предлагането на световните пазари, а Вие преценете в каква степен дадената новина ще промени цената на пазара , от който се интересувате. 

Топ 20 Износители на пшеница за 2010г. Топ 20 Вносители на пшеница през 2010г.
Държава Изнесено количество в тона средна цена $/тон Държава Внесено количество в тона средна цена $/тон
1 САЩ 27 629 318  $           244 1 Египет 10 593 506  $           245
2 Франция 21 081 540  $           221 2 Италия 7 477 216  $           250
3 Канада 18 394 492  $           247 3 Бразилия 6 323 216  $           269
4 Австралия 15 888 042  $           242 4 Япония 5 475 586  $           304
5 Русия 11 848 321  $           175 5 Индонеция 4 810 539  $           296
6 Германия 8 915 328  $           221 6 Алжир 5 057 377  $           234
7 Казакстан 5 066 453  $           180 7 Холандия 5 262 085  $           205
8 Аржентина 4 038 997  $           223 8 Северна Кореа 4 384 386  $           243
9 Украйна 4 302 773  $           178 9 Испания 4 595 206  $           229
10 Великобритания 3 334 768  $           211 10 Нигерия 3 971 861  $           263
11 Румъния 2 480 144  $           203 11 Германия 3 992 310  $           224
12 България 2 293 123  $           208 12 Мароко 3 243 380  $           272
13 Унгария 2 110 818  $           207 13 Мексико 3 495 480  $           242
14 Дания 1 578 127  $           204 14 Бангладеш 3 210 008  $           253
15 Уругвай 1 284 680  $           246 15 Белгия 3 813 394  $           211
16 Латвиая 1 123 107  $           245 16 Китай 2 394 644  $           281
17 Чехия 1 296 430  $           197 17 Йемен 2 756 294  $           239
18 Литва 1 043 413  $           227 18 Турция 2 554 189  $           256
19 Бразилия 1 324 208  $           171 19 САЩ 2 494 598  $           234
20 Австрия 710 045  $           286 20 Виетнам 2 086 235  $           255

Източници:

Световна организация по прехрана и земеделие към ООН.

Световна банка

Прочетете още:





Етикети: пшеница спекуланти корпорации внос изно пазар основни играчи световен пазар

Още новини

Справка за експорта на зърнени и маслодайни култури (03.06.19-10.06.19)

Справка за експорта на зърнени и маслодайни култури (03.06.19-10.06.19)

Засилена юнска активност по черноморските ни портове, като "героите" са 2 култури - пшеница и царевица. Справката за експорта показва заетост по основните пристанища - КРЗ Бурас, БМФ Бургас, както и Варна Изток и Запад.
След отчетлив скок, цените на зърнените пазари се успокояват

След отчетлив скок, цените на зърнените пазари се успокояват

След отчетливия скок в цените на царевицата и пшеницата, през изминалата седмица пазарите бяха под натиск от прибиране на печалби и липса на новини, които да осигурят нови поскъпвания. Но дали такава ще бъде и новата седмица, предстои да разберем…

ТОП НОВИНИ

Copyright © 2021. All market data is provided by Barchart Solutions. Futures: at least 10 minute delayed. Information is provided 'as is' and solely for informational purposes, not for trading purposes or advice. To see all exchange delays and terms of use, please see disclaimer.