Както не малко пъти сме казвали, България може само да реагира на световните пазари и няма потенциала да им въздейства. От друга страна Русия, която е най-големият износител на пшеница в света, логично има водеща роля на пазарите. И какво се случва когато най-големият износител има спад в производството? Цените на зърната се вдигат. Както станахме свидетели последните месеци.
Сушата и сланите в Русия и Украйна, както и прекалено влажните условия в Западна Европа подпомогнаха цената на хлебната пшеницата да отскочи от достигнатото дъно през март от 339лв/т на пристанище Варна/Бургас.
На фона на проблеми в големите износители и вносители (МЕНА), в България и съседна Румъния (топ 5 по износ от ЕС) времето се оказа благосклонно към фермерите. Първоначално песимистичните прогнози от сухото и несезонно топло време през април отстъпиха на обилните валежи, които дойдоха точно на време. Разбира се, имаше и региони където дъждът закъсня, но картината като цяло за страната е доста добра. Първите данни от започналата жътва на ечемик в Южна България са обнадеждаващи, с някои изключения.
Жътвеният натиск в северното полукълбо си казва думата и натежава на световните пазари и в частност местните, но надтрендовите добиви в страната и по-малкото производство в Черно Море определено са в полза на българските фермери. Царевицата и слънчогледа също са в блестящо състояние и се надяваме времето да е благосклонно през следващите 2 месеца.