В началото на годината глобалните пазари на торове са под ясно напрежение, като най-силно се откроява пазарът на уреята. Цените ѝ се движат с около 15–20% над нивата от същия период на миналата година, въпреки че на пръв поглед глобалното предлагане се подобрява. Само за месец и половина цената в Ню Орлиънс се повиши от около 350 до 430 USD/т, движение, което изненада дори самите пазарни участници. Последното рали през изминалата седмица при уреята бе подкрепено от няколко конкретни фактора – появиха се слухове за нов индийски търг, който може да бъде обявен още в първите дни на февруари, което предизвика незабавна реакция на пазара. В същото време търсенето от САЩ остана изключително активно и допълнително подкрепи ценовите настроения, а европейските купувачи започнаха постепенно да се връщат на пазара, приемайки, че евентуално отлагане или смекчаване на CBAM няма да стане незабавно и ще отнеме време за реално прилагане. Това на практика принуждава участниците да оперират в текущите регулаторни условия.
На този фон бяха реализирани редица сделки на високи ценови нива – Египет продаде около 60 хил. тона урея на 460–470 USD/т FOB, Алжир реализира карго на 460 USD/т FOB, а Нигерия продаде количества за февруари на 448 USD/т FOB. В САЩ баржите за февруари в NOLA достигнаха 430 USD/къс тон (907 кг) FOB, като мартенските сделки се движиха около 425 USD/къс тон, а интересът за април вече започва да се появява с очаквания за допълнително покачване. Активността на американския пазар, интересът от Океания и очакванията за индийския търг изтласкаха цените на гранулираната урея от Близкия изток до 440–450 USD/т FOB. В същото време Иран също реализира продажба на 420 USD/т FOB, като именно геополитическата несигурност около страната, вътрешните сътресения и ниските газови доставки остават ключов фактор за пазарните настроения. Въпреки че част от купувачите подценяват ролята на Иран, страната има съществено значение за глобалното търсене и предлагане и всяко нарушение в производството там се отразява на целия пазар. Парадоксът остава, че реално предлагането на урея изглежда по-добро спрямо предходните години – Русия изнася рекордни количества, Китай рязко увеличи експорта си през 2025 г., а производителите не са разпродадени месеци напред, което поражда въпроси доколко текущите високи цени са устойчиви и увеличава риска от корекция в следващите седмици или месеци.
При фосфатните торове напрежението е дори по-осезаемо от гледна точка на фермерската рентабилност. Съотношението между цените на фосфатите и зърното, особено царевицата, започва 2026 г. на рекордно високи нива за този период от годината, което кара производителите да поставят под въпрос икономическата логика на торенето. Липсата на значим износ от Китай остава ключов фактор и пазарните очаквания са, че страната няма да се върне като сериозен доставчик преди август 2026 г., което поддържа усещането, че високите ценови нива ще се превърнат в „новото нормално“ за годината. През последната седмица не бяха отчетени резки промени в посоката на фосфатния пазар – в Индия търговията остана слаба, като пазарът очаква договарянето на цените на фосфорната киселина за първото тримесечие и обявяването на няколко бюджета, които да стимулират вноса. Въпреки това сред участниците се засилва мнението, че ценовото дъно вече е достигнато и при подновяване на сезонното търсене е вероятно цените да тръгнат нагоре.
В САЩ се очаква значителен внос на DAP (диамониев фосфат), докато този на MAP (моноамониев фосфат) засега остава ограничен. Баржите с MAP се търгуваха на 640–645 USD/къс тон за януари/февруари, а DAP – около 615 USD/къс тон. В Бразилия цените на MAP продължават да се покачват, макар търсенето да не показва подобрение, като последните сделки на OCP от Мароко потвърждават по-високи ценови нива – 40 хил. тона MAP за Бразилия бяха реализирани на 700–720 USD/т FOB, DAP за Западна Европа – на 720–740 USD/т FOB, а за Източна и Централна Европа – на 715–730 USD/т FOB. Цените на TSP (троен суперфосфат) също се повишиха след продажби за Бразилия на 555–560 USD/т CFR. Египет приключи търг за 60 хил. тона DAP и 18 хил. тона TSP, като резултатите се очакват в близките дни.
Калиевите торове засега остават относително най-умереният сегмент от гледна точка на цени, особено в сравнение със зърнените пазари, но именно тук се очертава нов потенциален риск, в частност за САЩ. Заплахите за въвеждане на американски мита върху вноса от Канада създават значителна несигурност, тъй като около 88% от вноса на калиеви торове в САЩ идва именно оттам. При евентуално въвеждане на тарифи, разходът почти сигурно ще бъде прехвърлен върху американските фермери чрез по-високи цени, допълнително утежнявайки разходната среда в момент, когато производителите вече са под силен натиск от високите цени на фосфатните и азотните торове.
При сулфатите китайските цени продължиха възходящата корекция, която този път е движена по-скоро от стегнато предлагане, а не от ръст на търсенето. Стандартния продукт се търгуваше на 165–175 USD/т FOB, а гранулиран – на 170–180 USD/т FOB. В Европа ограниченията в местното предлагане достигат критично ниво, тъй като CBAM тежи върху вносната активност и ситуацията остава напрегната. Миналата седмица стандартният продукт се оцененяваше на около 240 EUR/т FOB, а гранулираният – 255–260 EUR/т FOB.
При нитратите CBAM в Европа продължи да бъде основният фактор, който ограничава вноса и задържа спот активността. В същото време търсенето в ЕС се оценява като покрито на 80–90% (в зависимост от пазара), което означава, че няма непосредствена паника за покупки. Сезонът на приложение наближава и дотогава пазарът разчита, че около CBAM може да има повече яснота. В Балтика ценовите нива останаха високи – около 300–320 USD/т FOB, но руските производители са до голяма степен разпродадени до март, което ще ограничи спот търговията през идните седмици.