Седмичен обзор на пазара на торове – 2 юли

Световният пазар на торове влезе в нова фаза на предпазливо облекчение, след като трафикът през Ормузкия проток постепенно се възстановява, а първите блокирани количества урея започнаха да напускат Залива. Над 500 хил. тона вече са преминали през протока, като по-голямата част от тях са насочени към Индия по вече договорени доставки. Пазарът обаче остава далеч от нормализация. Мирното споразумение между САЩ и Иран е временно, за срок от 60 дни, а движението на корабите все още зависи силно от политическата обстановка.

При уреята натискът се засили най-вече заради Китай. Пекин понижи експортния си ценови праг за повечето пазари до около 430 до 440 USD/т FOB. В регионален план цените на карбамида съответно продължиха да отслабват. Близкият изток се понижи към 400 до 410 USD/т FOB, Иран свали официалните оферти до около 365 USD/т FOB, а реални сделки вече се обсъждат и около 350 USD/т. В Черно море гранулираната урея се понижи до около 280 до 290 USD/т FOB, но търговската активност остана слаба.

Амониевият сулфат също остана под натиск заедно с останалите азотни торове. Китайският продукт се понижи до около 200 USD/т FOB, като страната продължава да изнася големи количества. Амонякът обърна по-ясно ценовата посока надолу, след като доставките от Мексиканския залив започнаха да се възстановяват, а китайският износ достигна рекордни нива с цени в ниските 600 USD/т FOB.

Нитратите също се пропукват, но по-скоро в резултат на липса на търсене, отколкото на излишък на предлагане. Цените в Балтика паднаха рязко, с около 50 USD/т, до диапазон от 330 до 380 USD/т FOB. Същевременно нови украински атаки срещу руски производствени мощности допълнително затягат наличностите, а вътрешният руски пазар също показва признаци на недостиг. Това създава риск от рязко възстановяване на цените, ако търсенето се върне.

Фосфатите също започнаха леко да отстъпват, но пазарът не изглежда готов за рязък спад. MAP в Бразилия се понижи към 880 до 900 USD/т CFR, а DAP в Индия към 920 до 935 USD/т CFR. Това движение идва основно от отказа на купувачите да приемат по-високи цени, а не от сериозно подобрение в предлагането. Междувременно временното спиране за 8 месеца на митата върху вноса на фосфатни торове от Мароко в САЩ е положителен сигнал за пазара, но ефектът върху цените засега изглежда ограничен.

На пръв поглед новината би трябвало да е подкрепяща за американските купувачи, тъй като отваря възможност за възстановяване на част от мароканските доставки към Северна Америка. В чисто ценови план обаче ситуацията е по-сложна. Диамониевият фосфат в NOLA вече е сред най-евтините в света. Това не означава, че самият тор е евтин, а само че американският пазар в момента не е най-атрактивната дестинация за продавачите. Затова решението едва ли ще доведе до рязък спад на цените. По-вероятно е Мароко да изпрати определени количества към САЩ като търговски жест след премахването на митата, но не и да насочи масиран поток към пазар, където цените вече са под тези в други региони. Като цяло глобалният фосфатен пазар остава напрегнат. Производствени ограничения, слаб износ от ключови доставчици и несигурност около търговските потоци продължават да поддържат цените високи.

Сярата остана на рекордно високи нива. Въпреки че над 22 кораба, превозващи общо над 1 млн. тона, вече преминаха през Ормузкия проток миналата седмица, почти всички количества са предварително продадени или договорени. Това донякъде облекчава настроенията, но не добавя реален свободен обем към пазара. Затова FOB нивата в Северна Америка се задържаха около 1100 до 1200 USD/т, европейският ориентир остана около 1130 USD/т, а Абу Даби повиши цената за юли до 1000 USD/т FOB, което е със 140 USD/т над нивото за юни.
 

Като цяло торовият пазар вече не изглежда толкова панически, колкото в предходните седмици по време на конфликта, но това не означава, че рискът е изчезнал. Уреята и амонякът са под най-силен натиск заради частичното връщане на доставките от протока и силния китайски износ. Фосфатите и сярата остават по-устойчиви заради структурни ограничения в предлагането, докато нитратите носят риск от рязко възстановяване при връщане на търсенето. Пазарът се движи надолу, но неравномерно и с много политически риск в основата.