Седмичен обзор на пазара на торове – 02 април

Както се очакваше, обявяването на индийския търг за внос мигновено стимулира международните цени на карбамида отново, като ефектът вероятно ще стане още по-осезаем през следващите седмица-две. Египетските производители започнаха с продажби миналата седмица при нива около $360/т FOB, но след новината за новия търг се появи информация и за бизнес, сключен при $370/т FOB от MOPCO за товарене през втората половина на април. Въпреки това, за сравнение, през февруари Египет продаваше урея на $459/т FOB, което означава, че пазарът все още има дълъг път пред себе си, за да възстанови разликата.

На другите пазари: Оман продаде товар за Австралия на $363/т FOB за доставка през май, а нигерийската Dangote продаде 2 карга по 30 хил. тона при цени около $345/т FOB. Kaltim в Индонезия реализира продажбата на 45 хил. тона гранулирана урея в своя търг при цени от $378/т FOB за товарене през април. Междувременно завод на Petronas в Малайзия спря продукцията заради непредвидени ремонтни дейности. В Бразилия цените достигнаха $360/т CFR, но търсенето остава вяло.

Въпросът е доколко тази подкрепа за цените ще бъде устойчива, взимайки предвид факта, че периодът за доставка на индийския търг е особено дълъг – до 12 юни. Това означава, че ще има карга, които ще пристигнат в страната в момент, в който кампанията по наторяването тече с пълни сили – фактор, който предполага, че Индия може би ще договори поне 1,5 млн. тона, дори повече.


Пазарът на амоняка остава с все така мечи настроения, като предлагането е повече от достатъчно, за да покрие слабото търсене, наблюдавано в глобален мащаб. Освен това производството му в Европа е изправено пред мрачно бъдеще, след като Achema в Литва реши да намали и потенциално да спре производството си до следващо нареждане, заявявайки, че не може да се конкурира с амоняка от Африка и Русия поради високите цени на природния газ в ЕС. Към това се добавят и допълнителните разходи за намаляване на CO₂ емисиите, които вносният амоняк в момента не е задължен да плаща.

Производствените разходи на преработените фосфати нараснаха експоненциално, след като Qatar Energy увеличи цените на сярата с $73/т за април до $275/т FOB спрямо $166/т през януари 2025 г. За сравнение, през февруари 2022 г. цената ѝ беше $428/т FOB. Освен това цените на DAP (диамониев фосфат) в Индия се покачват, като последната регистрирана продажба е на ниво $650/т CFR, което е ръст с $17/т от началото на годината. Последните оферти в Индия са в диапазона $660-680/т CFR.

На фона на това, че китайските производители не участват в международната търговия, останалите производители се възползват от ситуацията, подкрепени от по-високите производствени разходи. Очаква се Китай да се върне на пазара някъде през април или май. Цените на MAP (моноамониев фосфат) в Бразилия също се покачват, като последната сделка е сключена на ниво около $660/т CFR, с увеличение от $5/т спрямо предходната седмица и с $15/т спрямо тази преди това.

В Европа цените на поташа нараснаха през тази седмица, като офертите за стандартен MOP са на €327,5/т CIF, докато за гранулиран MOP достигат $350/т CIF, което са най-високите нива от май 2024 г. В САЩ търсенето остава задоволително, а Nutrien увеличи цената си до $407/т FOB за всички терминали в Средния Запад поради силното търсене, започващо с началото на пролетната сеитбена кампания.

От друга страна, президентът Тръмп включи калия в списъка на продуктите, които се нуждаят от бързо увеличаване на производството, но малко вероятно е това да доведе до сериозно намаляване на зависимостта на САЩ от вноса на торове. САЩ внасят около 90% от поташа, използвана като тор за производството на царевица и соя, като повечето идва от съседна Канада. Фермерите и компаниите за торове в САЩ ще се сблъскат с нови вносни мита точно когато започва сеитбата, което води до риск от повишени разходи за фермерите, които вероятно ще бъдат прехвърлени на потребителите.
 

Очаква се ефектът от индийския търг за внос на урея да засили бичите настроения през следващите седмица-две. Цените на преработените фосфати се увеличават, но и производството нараства, което може скоро да промени посоката на цените. Перспективите за амоняка са неясни, особено в Европа, където производителите може да ограничат още повече производството си поради високите цени на газта.