Седмичен обзор на пазара на пшеница – 6 декември

В Средния запад на САЩ се очакват температури в диапазона 5-10°C и валежи от 10-20мм, благоприятни за пшеницата, която е в начален етап на своето развитие. В канадските прерии се прогнозират температури между -5 и 0°C, придружени от лек снеговалеж до 10мм. Тези условия са типични за това време на годината, като пшеницата и ечемикът остават в състояние на покой. В Русия, в житницата на страната, не се предвиждат значителни валежи през следващите седем дни. Предвид изключително лошите перспективи за реколтата, това определено може да се яви като нов „фураж“ за биковете. Същевременно обширни валежи в Австралия през последните две седмици предизвикват трудности за жътвената кампания, като този модел до известна степен ще се запази и през следващата седмица.

Пшеницата на MATIF е на път да реализира седмично поскъпване, подкрепена от редица фактори. Политическите сътресения във Франция продължават да отслабват еврото, което прави европейската пшеница по-конкурентоспособна на международните пазари. Освен това, притесненията относно потенциала на бъдещата руска реколта също оказват влияние.

Отвъд океана жътвената кампания в Аржентина е завършена на около 50%, като средните добиви са по-високи от очакваното. Това може да доведе до ръст в производството над прогнозираните от Зърнената борса в Буенос Айрес (BAGE) 18,6 млн. тона. Тази ситуация със сигурност ще засили конкуренцията на международните пазари, тъй като аржентинската пшеница (11,5%), котираща се на $221-225/т FOB, е по-евтина дори от руската и вече реализира значителни продажби в Африка и Азия.


Друг значим фактор са и австралийските износители, които правят впечатляващо начало на експортния сезон, поставяйки износа за октомври на най-високото ниво за последните четири години. По данни на ABARES (МЗХ на Австралия) износът достига 2,93 млн.тона(Мт), което представлява увеличение с 108% в сравнение с 1,4 Мт спрямо миналия октомври и скок от 205% спрямо септември. Лъвският пай от покупките принадлежи на Непал с 1,78 Мт, следвана от Индонезия с 272 хил.тона, и Филипините с 231 хил.тона.

Междувременно, в подкрепа за международните пазари през седмицата бяха новините, че поради прекомерните валежи в страната по време на жътвената кампания, Австралия ще загуби между 2,5 и 5 млн.тона пшеница с хлебни показатели, която ще се причисли към фуражна. За жалост, както по-горе споменахме, климатичните модели показват предимно дъждовно време и за следващото седемдневие. Прогнозата на ABARES е за реколта от 31,9 млн.тона, с 23% повече от миналата година и с 20% повече от десетгодишната средна стойност. Износът е поставен на 21,94 млн.тона, с 11% повече от предходната година.

Фермерите в Канада се очаква да приберат по-голяма реколта през 2024г, според данните на Statistics Canada. Прогнозата за пшеницата е за 34,96 млн.тона, което би било увеличение от 6,1% спрямо 32,95 млн.тона пожънати през 2023г. Основната причина за ръста в общата реколта е увеличението в производството на дурум пшеница, като се очаква продукцията да нарасне с 47,3% до 5,9 млн. тона. Този ръст се обяснява с увеличение от 32,8% в средните добиви и с 8% повече засети площи (6,3 млн. акра).
 

През седмицата основните новини от региона бяха три – установяването на минимална експортна цена за украинското зърно от 1 декември, прилагането на 11 млн.тона експортна квота от Русия, както и новините за безпрецедентно лошо състояние на есенниците отново в Русия. Важно е да се отбележи, че първите две новини сякаш материализираха всички пазарни очаквания, тъй отзвукът от тях беше минимален и не оказа подкрепа за цените. Дори напротив, в краткосрочен план руските износители вероятно ще се опитат да продадат и експортират колкото се може повече през следващите седмици преди въвеждането ѝ на 15 февруари. От друга страна предстои да разберем каква подкрепа за цените ще окаже лошото състояние на посевите в Русия.

Делът на есенниците, намиращи се в лошо състояние, е на безпрецедентно ниво, според анализаторите от ПроЗерно. Те се позовават на данни от държавната метеорологична агенция и съобщават, че над 37% от посевите се намират в това състояние или не са поникнали, в сравнение с 4% по това време на миналата година, което е най-лошото ниво регистрирано някога. Същевременно, посевите в добро състояние са едва 31%, в сравнение със 74% през предходната година. В тази връзка текущата официална прогноза за реколтата от пшеница в Русия е за спад до 83 млн.тона, в сравнение с 92,8 млн.тона през 2023г и рекордните 104,2 млн.тона през 2022г.

Статистиката показва, че от началото на сезона на 1 юли до 30 ноември износът на руска пшеница е достигнал 25 млн.тона, което е увеличение с 2,51 млн. (11%) спрямо 22,5 млн. за същия период през сезон 2023/24г. Най-скорошните данни показват, че през седмицата до 4 декември износът на пшеница от руските черноморски пристанища е нараснал до 949,088 тона, което е увеличение с 28% спрямо 742,885 тона през предходната седмица. Освен 949,088 тона през изминалата седмица, в момента под товарене има допълнителни 642,360 тона. Още 601,191 тона са на път и се очакват да достигнат дестинацията си скоро, а приблизително 216,500 тона все още чакат да разберат крайните си дестинации.
 

Въпреки че по-слабото евро прави европейската пшеница по-конкурентоспособна на международните пазари, значителните реколти и експорт от текущите основни фигури на пазара - Австралия и Аржентина, вероятно ще продължат да оказват натиск върху котировките. Общото мнение е, че установеният минимален ценови праг на Украйна няма да окаже значение върху нейния експорт, а в краткосрочен план вероятно ще станем свидетели на мечи натиск от страна на руските износители, които ще се стремят да реализират възможно най-много продажби и експорт преди въвеждането на квотата в средата на февруари. Дали обаче биковете на пазара няма да надделеят, използвайки новините за катастрофалното състояние на пшеницата в Русия?