Седмичен обзор на пазара на пшеница – 21 юни

През следващата седмица в Румъния се очаква по-влажно време, докато в България би трябвало да остане сухо, което ще спомага за напредването на жътвата. В Северозападна Европа се очаква по-топло и по-сухо време за Франция и Германия, а валежи в южните щати на Бразилия ще възпрепятстват сеитбената кампания. В Аржентина зимата започва, носейки със себе си ниски температури и оскъдни валежи, които няма да бъдат в полза на скоро засятата пшеница и нейната продължаващата сеитбена кампания.
 

 

Притисната от очакваната силна реколта в САЩ и Черноморския регион, пшеницата на МАТIF продължава да бъде много потисната и е на път да реализира четвърта седмична загуба подред. Текущите нива са с близо €40 по-ниски от последния връх регистриран на €269 към 27 май, а мечите настроения изглеждат все така силно изразени. В световен мащаб пазарните фундаменти изглеждат все по-тежки и под натиск от набиращата скорост жътва в Северното полукълбо. В следващите седмици това ще увеличава предлагането на пазар, на който търсенето изглежда все по-вяло особено на фона на липсващи покупки от основните вносители от Северна Африка и Близкия Изток.
 

 

Глобалните цени на пшеницата продължават да бъдат под натиск от жътвата на зимната пшеница в САЩ, която се оценява на 27% завършена тази седмица, в сравнение със средната стойност от 14%. Нещо повече, пролетната пшеница в страната също започва добре вегетацията си, като 76% от посевите са оценени като добри/отлични, спрямо 51% година по-рано. Прибирането на реколтата също е в ход и в Южна Европа, като производството в Румъния се оценява на потенциалните рекордни 10,45 Мт (Argus) след благоприятните пролетни дъждове.

В Аржентина, Зърнената борса в Буенос Айрес (BAGE) повиши оценката си за площите с 100 000 хектара до 6,3 Мха, като към момента 65,5% от пшеницата е засята, регистрирайки седмичен напредък от 19,2%. От друга страна, Зърнената борса в Росарио (BCR) е по-оптимистична и оценява площите на рекордните 6,9 Мха (5,5 Мха през предходния сезон), като според BCR производството може да достигне 21 Мт (15,1 Мт през 2023г).

Интересна новина идва от производител на пшеница №1 в света - тази за китайските фермери, които вече отглеждат пшеница в южната част на най-голямата пустиня в страната, Такламакан. Амбициозното постижение е част от усилията на местните власти да превърнат сухите региони на страната в плодородна почва в опит да повишат продоволствената сигурност на най-големия зърнен вносител в света. След реколтирани 400ха средният добив от „пустинята“ е повече от приличен –  3,9 т/ха. Особено ако се вземе предвид, че условията в последните месеци са били неблагоприятно сухи и горещи.
 

Руските експортни цени на новата реколта от пшеница паднаха значително спрямо преди седмица, тъй като опасенията за въздействието на лошото време върху зърнената реколта намаляха. От друга страна, цените на румънската и българската пшеница са приблизително на същото ниво като на руската, тъй като се търси експортно търсене на новата реколта. Румънската пшеница 12,5% за товарене през юли се предлага в диапазона $233-237/т FOB, докато руската пшеница в черноморските пристанища се котира на $232-233/т FOB.

МЗХ отчитат първия напредък на жътвата в България, като в последната справка която показва данни до 13 юни след реколтирани 3,6 кха с пшеница са прибрани 17 кмт при среден добив от 476 кг/дка. След реколтирани 10 кха с ечемик прибраната продукция е 54 кмт със среден добив 532 кг/дка.
Офисът на USDA в София очаква много по-добра зърнена реколта в България през 2024/25 като въпреки по-малко площи за реколтиране – 1145 кха (2023/24 – 1221кха) спрямо миналата година, прогнозират производството на пшеница да нарасне до 6,9 Мт (2023/24 – 6,86 Мт), което предполага среден добив от 603 кг/дка (562 кг/дка – 2023г). С доста повече площи за реколтиране – 160 кха (149) новата реколта от ечемик се прогнозира на 0,85 Мт (0,79 Мт), което предполага среден добив от 531 кг/дка (535).
 

Цените на пшеницата остават много потиснати под влиянието на прогнози за силни реколти в САЩ, Румъния, България, а вече виждаме и ревизии нагоре за доскорошните „виновници“ за поскъпването през май, а именно Русия и Украйна. В следващите седмици напредващата жътва и засилващ се експорт ще увеличават предлагането на пазар, на който търсенето изглежда все по-вяло особено на фона на липсващи покупки от основните вносители от Северна Африка и Близкия Изток.