Седмичен обзор на пазара на пшеница – 19 юли

Сланите и предимно сухите условия в Аржентина през седмицата действат неблагоприятно за развитието на пшеницата и посевите вече имат нужда от дъжд. Сеитбата в Бразилия изостава от нормалното поради влажните условия през последните няколко месеца, особено в Рио Гранде до Сул, но прогнозираното по-сухо време трябва да помогне в това отношение. През останалата част от седмицата в Западна Европа ще бъде по-сухо, което ще спомогне за напредването на жътвата. Благоприятното време в САЩ тласка посевите пролетна пшеница в добро/отлично състояние до 77%, срещу 51% преди година.
 

Макар че не поднесе големи изненади спрямо първоначалните очаквания, юлският доклад на USDA и пазарните реакции след него очевидно ще се окажат от огромно значение за развитието на зърнените пазари. В най-голяма степен това се отнася за пазарите на пшеница, чийто климатичен пазар (периодът от време, в който климатът влияе в най-голяма степен върху цените) изтича с всеки изминал ден.

Експертите от USDA повишават световното производство на пшеница с 5,5 Мт до 796,2 Мт, което при почти непроменен експорт води и до над очакваното повишение на запасите с 5 Мт до 257,2 Мт. Заради Западна и Северна Европа балансите на пшеницата в ЕС са едни от малкото, които се олекотяват, като реколта, експорт и запаси са съкратени с по 0,5 Мт до съответно 130 Мт, 34,5 Мт и 10,9 Мт.
 

Производството и запасите в САЩ са повишени над очакваното, на 54,7 Мт (352 кг/дка среден добив) и 23,3 Мт. Те ще бъдат най-големите за последните поне 5 сезона. За ценовия натиск допринасят и повишения на производството в Аржентина с 0,5 Мт до 18 Мт, както и в Канада с 1 Мт до 35 Мт. Австралия е оставена на 29 Мт, но частни анализатори вече посочват +30 Мт. Експортът от Аржентина и Австралия също е без промяна, но от Канада е повишен с 0,5 Мт.
 

Според последната справка на МЗХ, жътвата на пшеницата в България към 11 юли е била приключена на 82%, като след реколтирани 939 кха са прибрани 5,36 Мт със среден добив 571 кг/дка. Спрямо миналата седмица добивът се повишава с 4кг. Към въпросната дата жътвата на ечемика е била приключена на 95%, като след реколтирани 154 кха площи са прибрани 857 кмт със среден добив 556 кг/дка или подобрен добив от 1кг на седмична база.

Реколтата от пшеница в Русия остава на 83 Мт, а експортът на 48 Мт. Заради понижение с 1 Мт на началните запаси, с толкова до 6,7 Мт са понижени и крайните. Балансите на пшеницата в Украйна са без никакви промени, като реколтата остава 19,5 Мт, експортът 13 Мт, а запасите под 1 Мт.

СовЕкон понижават очакванията си за експорта на пшеница от Русия през юли до 2,8 Мт, което ще е с 38% по-слабо от 4,5 Мт отчетени през юли 2023 година. С много по-напреднала жътва, съответно по-големи прибрани количества, по-слабия експорт очевидно няма да се дължи на липсата на обеми, а на рязко спаднали маржове на търговията след промяната на формулата за експортното мито, която пренасочи средства от търговците към фермерите. Според тях текущите маржове на търговците са само няколко долара, срещу двуцифрени стойности през целия предходен сезон. Така към 16 юли новодоговорените продажби на пшеница от Русия спадат до 3,5 Мт срещу 5,5 Мт преди година.
 

Макар на пръв поглед юлският USDA доклад да е негативен за цените на световните зърнени пазари, балансите на пшеницата и ечемика в Европа и Черноморския регион всъщност се олекотяват, което в един или друг момент би трябвало да започне до оказва някаква подкрепа. Разбира се, това не променя факта, че производството и запасите в света продължават да нарастват и че с всеки изминал ден без нов климатичен проблем, аргументите за мечия натиск на фондовете с техните почти рекордно къси позиции ще стават все по-силни. Част от проблема с поскъпването на МАТИФ се явява и твърдото евро, което достига тримесечен връх на фона на тримесечно дъно на пшеницата.