Седмичен обзор на пазара на пшеница – 04 октомври

Докато климатичните модели продължават да прогнозират дъждовно време за Европа, ситуацията в големи части от Русия, най-големият износител на пшеница в света, остава притеснителна, или поне засега. Извънредните положения заради засушаването в страната вече са добре известен факт. Според руската държавна агенция за прогнозиране на времето, условията за зимните култури в някои ключови производствени региони са били по-лоши от обикновено през октомври поради липсата на валежи. По-специално се посочват Централният, Южният, Севернокавказкият и части от Поволжието. Агенцията отбелязва, че дефицитът на валежи ще продължи и условията за поникване на зимните посеви в тези райони ще бъдат по-лоши от нормалното.
 

 

Пшеницата на MATIF имаше много силно начало на седмицата, като челният декемврийски фючърс успя да прибави €12,75/т до €233,75/т – ниво, невиждано от началото на юли. След достигането на ключови съпротиви обаче, вчера пазарът на пшеницата отслабва с 0,6% консолидирайки се под върховата стойност от €235/т достигната в сряда. Пшеницата в Чикаго също поскъпна рязко, достигайки нов почти 4-месечен връх, подкрепена от растящите притеснения за суша в Русия. Нови дронови атаки срещу украинско речно пристанище поддържат фокуса върху рисковете от войната в Черноморския регион.



Анализаторите на Soufflet считат, че вносът на пшеница в страните от Северна Африка ще нарасне до 31,9 млн.тона (Мт) през сезон 2024/25, което е със 700 хил.тона (кмт) повече от предходния. Така Алжир и Мароко ще внесат съответно 6,5 Мт и 5,5 Мт, срещу 6,8 млн. тона и 5,4 млн. тона година по-рано. Прогнозата за Египет е за внос от 12 Мт. Френският износ на мека пшеница за Мароко, Алжир, Египет и Западна Африка, обаче се очаква да спадне, като прогнозите са съответно: за Мароко - 1,5 Мт (2,8 Мт в предходния сезон); Алжир - 0,78 Мт (1,62 Мт), Египет - 0,25 Мт (0,44 Мт) и Западна Африка - 1,39 Мт (2,26 Мт). Очаква се Русия да бъде най-големият доставчик на мека пшеница за Мароко през този сезон, изпреварвайки Франция. Или поне такава е прогнозата на ръководителя на Мароканската асоциация на търговците на зърно (FNCL), според който руската пшеница е с поне $6/т по-евтина от френската на CFR база.

Метеорологичната служба на Австралия отбелязва, че сухо време и слани в части от континента са увредили зърнените посеви и е вероятно това да доведе до спад на производството на пшеница с над един милион тона до малко над 30 Мт (31,7 Мт очаквани през август). С добра почвена влага, прогнозите за австралийската пшеница бяха обещаващи до началото на септември, но с по-слаби валежи оттогава насам, както и слани през последната седмица, оценките за производството вървят надолу. От друга страна, анализаторите на Rabobank не очакват реколта под 30 Мт, а официалната прогноза на Австралийското министерство – ABARES (направена преди месец), е 31,8 Мт. Някои местни анализатори обаче очакват спад до 27 Мт.

На международната сцена, Тайланд договори 120 хил.тона (кмт) фуражна пшеница с предполагаем черноморски произход в международен търг при цена от $282/т на база CFR за доставка през октомври и ноември, като по този начин пшеницата за страната поскъпва с $14/т спрямо миналата седмица. Япония купува 137 кмт хлебна пшеница с произход Северна Америка или Австралия, но традиционно за страната цената не бива официално обявена. Йордания отново канселира търгове за внос на по 120 кмт пшеница и ечемик и насрочи нови такива за 8-9 октомври. Саудитска Арабия също търси внос, интересът е за 295 кмт хлебна пшеница с минимум 12,5% за доставка през декември и януари. За последно страната договори 595 кмт хлебна пшеница в началото на юли за цени от $260-265/т CFR.
 

Консултантската компания СовЕкон оценява руския износ на пшеница за пазарната 2024/25 година на 47,6 Мт, което е с 500 кмт по-малко от предишната оценка от 48,1 Мт. Понижението отразява малък спад в производството, но също така и очаквано увеличение на вътрешното търсене за фуражи. От друга страна, Асоциацията на руските зърнени износители, която е загрижена от твърде бързите темпове на износа, моли правителството да предвиди и засили експортните квоти, които обикновено се установяват през втората половина на сезона (от февруари).

Общият внос на пшеница в Турция през сезон 2024/25 може да спадне до 5,5-5,6 милиона тона поради забраната за внос до 15 октомври. Миналия сезон страната е шестият по големина вносител на пшеница с покупки от 9,4 Мт, според USDA. Възможно е обаче Турция да не отмени забраната за внос и да я удължи до края на годината, тъй като в страната все още има значителни запаси, а политиката на правителството е да помага както на местните търговци, така и на местната преработвателна промишленост, така че да има баланс между местно и вносно предлагане. След началото на войната в Украйна зърнените запаси в Турция бяха повишени значително, за което в най-голяма степен допринасят и няколко поредни добри реколти.
 

Когато ескалиращ геополитически риск се смеси с влошаващи се с месеци почвено-климатични условия в основни зърнопроизводители, се получава наистина мощна комбинация, която води и до рязко поскъпване на зърнените пазари на което станахме свидетели през седмицата. Извънредните положения заради засушаването в Русия вече са всеизвестен факт, а за да продължава поскъпването биковете ще се нуждаят от нещо ново и не по-малко притеснително. Продължаващи валежи във Франция и липсата им в Русия в дългосрочен план със сигурност имат още потенциал, но поне за сега прибирането на печалби изглежда разумно.