Седмичен обзор на пазара на пшеница – 01 ноември

Времето

В САЩ перспективите за реколтата се подобряват на фона на очаквани обилни валежи за целия аграрен пояс, включително и Южните равнини, където е съсредоточено отглеждането на пшеницата. Слънчевите и топли дни ще спомогнат за напредъка на сеитбената кампания в Западна Европа, докато липсата на значими валежи в Черноморския регион се усеща все по-осезаемо.

Акценти от световните пазари

Пшеницата на MATIF се представя колебливо през седмицата. Основните новини в полза на мечките са тези за руската пшеница, която остава конкурентоспособна въпреки правителствените мерки за регулиране на експорта, които руските износители не спазват стриктно. Дипломатическото напрежение между Алжир и Франция също влияе на пазара, след като OAIC на Алжир отказа да приема оферти с френска пшеница на своя търг. От друга страна, новопоявилият се интерес към западноевропейската пшеница от страна на Мароко, което договаря три карга с френска пшеница, оказа подкрепа на котировките във вторник. С прогнозите за сухо време през следващите две седмици очакванията са френските зърнопроизводители да наваксат сериозното изоставане в сеитбата, което вероятно ще окаже допълнителен ценови натиск.

Френските фермери вече са засели 41% от планираните площи с мека пшеница и 62% от площите със зимен ечемик за реколтата през следващата година, което е значителен напредък спрямо 21% и 38% седмица по-рано. Визирайки трудностите в износа на пшеница от Западна Европа, Европейската комисия понижава прогнозата си за износа на мека пшеница от ЕС през този сезон с 1 Mт до 25 Мт, което вече е с 10 Мт под миналия сезон. Освен това ЕК понижават почти всичките си прогнози за тазгодишните зърнени реколти в съюза, което би довело до съществено свиване на запасите в края на сезона. ЕК понижават производството на мека пшеница до 112,6 Мт от 114,6 Мт, прогнозирани в предходния месец.



Сравнено с официална оценка на USDA в септемврийския доклад – 32 Мт (2023/24 – 26Мт), австралийският офис в Канбера, обаче очаква значително по-слаба реколта от пшеница в Австралия, като я оценява на 28,5 Мт. Съответно тяхната прогноза за експорта е 20 Мт, срещу 25 Мт (20 Мт) в последния световен USDA доклад. Съществено по-слаба е и оценката им за реколтата на ечемика – 11 Мт (10,5 Мт), срещу 12,2 Мт в официалната прогноза на USDA. Това води и до понижение на прогнозата за експорта до 5 Мт (7,5 Мт) срещу 6,3 Мт от USDA преди месец.

На международната сцена, Зърнената агенция на Алжир (OAIC) договаря около 600 хил.тона хлебна пшеница в своя търг, на осреднена цена от $263/т на база CFR. Тъй като резултатите все още не са напълно ясно, пазарните участници предвиждат, че обемът в крайна сметка може да бъде и по-голям. Най-големия дял се очаква да бъде с черноморска пшеница, а малка част да бъде с балтийски произход. Според пазарни източници френски компании са получили покана за търга, но участието им е било позволено само ако зърното е с произход различен от френски.

След поредица от неуспешни търгове, MIT на Йордания договаря покупката на 60 хил.тона пшеница за цена от $269/т на база CFR от Ameropa, за доставка в периода 1-15 януари. Останалите оферти бяха в диапазона $275-302/т CFR Акаба, които Йордания видя като твърде скъпи. Твърде скъпи са били и офертите за дурум пшеницата в търга на Тунис. ОDC търсеше да закупи 75 хил.тона дурум за доставка в периода 20 ноември – 25 декември, но предложените цени между $351-410/т CFR отказват агенцията да направи покупка.
 

Новини от Черноморския регион

Според последната седмична справка на МЗХ, есенната сеитба в България се ускорява, като в периода до 24 октомври засетите площи с пшеница нарастват до 467 хил.ха. За сравнение преди седмица бяха 219 хил.ха, т.е. имаме повече от двукратен ръст, докато по това време на миналата година са били 558 хил.ха, с което годишното изоставане спада до 16%. Почти двоен ръст на засетите площи се отчита и за ечемика достигащ 66,6 хил.ха, срещу 34,3 хил.ха преди седмица и 74 хил.ха преди година. Така изоставането на годишна база се свива от 20% на 10%.

Консултантската компания SovEcon понижават прогнозата си за руския износ на пшеница през сезон 2024/25 от 47,6 млн.тона(Мт) на 45,9 Мт. Според тях, това ще е най-слабия износ от сезон 2021/22, когато са изнесени само 33,4 Мт. Сред причините за спада са по-слабото производство и експортните ограничения, наложени от Кремъл, сред които са ценови под, експортни квоти, нарастващи експортни мита и елиминиране на чуждестранни посредници в търговията с руско зърно. СовЕкон понижават и прогнозата си за производство на пшеница в Русия до 81,5 Мт от 82,9 Мт преди това и 92,8 Мт прибрани миналата година.

FAS USDA в Киев смята, че украинските фермери са ожънали 22,8 Мт пшеница за сезон 2024/25, което е със 100 хил.тона по-малко от 22,9 Мт, изчислени в октомврийския USDA доклад и 22,97 Мт събрани през 2023/24. Износът на пшеница е понижен с 800 хил.тона до 15,2 Мт, срещу 18,57 Мт доставени през сезон 2023/24. Производството на ечемик в Украйна се очаква да бъде 5,8 Мт, което е с 400 хил.тона повече от октомврийския USDA доклад. Износът се прогнозира за 2 Мт, което ще е с близо 500 хил.тона по-малко от 2,48 Мт изнесени през миналия сезон.
 

Перспективи

Ако в предишните сезони 90% от обичайния дебат за пшеницата се фокусираше върху предлагането, този сезон вниманието е насочено към търсенето. Най-добрият начин да се тества търсенето е случилото се през тази седмица, когато Северна Африка "почука на вратата" на Франция с поръчки за френска пшеница, направени от Мароко. След това на пазара за покупки излязоха Тунис, Йордания и Алжир, заедно с новината, че Египет най-накрая започва да изпълнява мащабната си поръчка за пшеница от Русия. Като се има предвид темпът на износ както на Русия, така и на Украйна, твърдението, че няма търсене, заслужава да бъде оспорено. USDA в момента прогнозира износ за Русия от 48 млн. тона (Мт) – а през октомври доставките на пшеница практически достигнаха 6 Мт, с оценки за юли-октомври от 20,8 Мт, което поставя нов рекорд спрямо миналата година. Следователно, като се вземат предвид и въведените от Русия ограничения за износ („ценови под“, постоянно нарастващи експортни такси, премахване на чуждестранните посредници от търговските потоци и въвеждане на квоти за износ за втората половина на сезона), е възможно в началото на 2025 г. глобалният баланс да остане напрегнат.