Седмичен обзор на пазара на маслодайни култури – 22 януари

Акценти от световния пазар
Главната новина през изминалата седмица бе споразумението между Китай и Канада, което доведе до значително намаляване на митата върху вноса на канадска канола, възобновявайки ключов експортен канал за Канада. Очаква се Китай да намали митото за рапицата от 80% на 15% в началото на март, докато тарифите за рапичния шрот отпадат напълно. Съответно действията от страна на канадците са за намаляване на митата за китайските електрически превозни средства до минимум от 6,1%, в сравнение с предишните 100%. Така глобалното предлагане ще се сблъска с нов мечи натиск от стабилния експортен потенциал на канадската канола, чието производство отбеляза рекордните 21,8 млн. т през септември 2025 г. На този фон прогнозата на Agri-Food Canada за 8 млн. т износ на канадска рапица през сезон 2025/26 изглежда постижима. Също така според пазарни източници китайски вносител вече е закупил 60 хил. т канола от Канада – малко след подписването на сделката.

Рапицата в Париж поддържаше позитивно настроение през цялата седмица, отбелязвайки седмичен ръст от 1,3%. Развитието Китай-Канада беше основен пазарен катализатор за рапицата на MATIF, която се доближи до двумесечен връх в края на пазарната сесия в сряда (473,25 €/т), преминавайки над 100-дневната пълзящата стойност. С наближаването на крайния срок за търгуване на февруарския контракт, фокуса се измества към майския фючърс, като ценовият спред между тях бавно се стеснява. Канолата на ICE последва възхода на рапицата, поддържайки позитивния тон от търговското споразумение Канада-Китай. Челният фючърс  на палмовото масло в Куала Лумпур също отбеляза ръст от 1,5% на фона на по-високо търсене на растителното масло.

Соята в Чикаго се търгуваше предимно на зелена територия, отбелязвайки ръст от близо 1% за седмицата. В подкрепа на фючърса бяха силните данни на NOPA за преработката в САЩ – вторият най-висок обем за декември. Пазарът продължава да следи ситуацията с Китай, който изпълни ангажимента си по търговското споразумение със САЩ за закупуването на 12 млн. т американска соя. Ценовият спред между конкурентните произходи в Америка остава в полза на Бразилия и Аржентина. Без нужния катализатор, който да обърне нещата в полза на американската соя, китайските преработватели ще продължават да предпочитат южноамериканската, което поражда допълнителна несигурност за американския износ на тази стока към Китай. Соевото масло в Чикаго отчете силен ръст от 2,7%, породен от перспективите около бъдещите регулации за биогоривата в САЩ. Остава под въпрос до колко повишението в соевия комплекс е устойчиво, предвид напредването на жътвата на рекордно прогнозираната бразилска реколта.

Както всяка година по това време, пазарът следи внимателно и производствения потенциал на Южна Америка. Бразилската Conab оцени реколтата от соя за сезон 2025/26 на 176,12 млн. тона, ръст от 2,7% спрямо предходната година. Тази оценка е с около 1 млн. тона по-малка от декемврийската и под прогнозата на SDA за 178 млн. тона, за което Conab посочва леко по-ниските добиви – 3,62 т/ха тази година. Площта засята със соя се увеличи до 48,67 млн. хектара, ръст от 2,8% спрямо миналата година. Очаква се Бразилия да изнесе 111,8 млн. тона соя през текущия сезон.

Safras & Mercado също дадоха оценка за производството на соя в Бразилия - 179,28 млн. тона която е с 4,3% повече от тази за предходния сезон, както и тази на Conab отбелязвайки нов рекорд. Очаква се засетите площи със соя в Бразилия да нараснат с 1,5% спрямо предходния сезон, до 48,33 млн. хектара, докато средните добиви са прогнозирани на 3,72 т/ха. Pátria AgroNegócios отчитат, че фермерите в Бразилия са ожънали 1,4% от площите със соя, което е с над 0,2% повече спрямо същия период на миналата година. В Мато Гросо, най-ключовият производствен щат в страната, жътвата е напреднала до почти 5%, с положителни резултати дори в по-ранно засетите площи, които се сблъскаха с неоптимални метеорологични условия в началото на производствения цикъл.

Акценти от Черноморския регион
От края на миналата година руските атаки върху украински заводи за растителни масла и пристанищната инфраструктура доведе до прекъсване на до 25% от производството. В резултат цените на слънчогледовото масло се покачиха до многогодишни върхове, пренареждайки глобалните търговски потоци – ЕС остава силно зависим от украинския произход, докато Индия и Турция все по-активно се ориентират към руски доставки. Паралелно с това Аржентина ускорява износа на слънчоглед, като по предварителни данни се готвят за товарене два кораба за Румъния - 35 хил. т и 33,5 хил. т, както и 27,5 хил. т за Турция, макар че впоследствие е бил отказан поради завишени нива на пестициди.

В този контекст, пазарът на слънчогледово масло в Турция е слабо активен, тъй като страната има въведени квоти за внос на слънчоглед с нулево мито до май 2026 г., като 1 млн. тона са за семена. Вносът на сурово слънчогледово масло остава с 20% мито в рамките на квота за 400 000 тона. Затова пазарните участници очакват по-голямо търсене за слънчоглед, отколкото за масло.

Перспективи
Маслодайния комплекс в световен мащаб поддържаше позитивен тон през последната седмица. С новото търговско споразумение и възобновяването на експортния поток на канадската рапица към Китай, пазарната динамика в сектора може да се промени. Австралийската рапица, която се възползва от търговската война, може постепенно да отслаби присъствието си на китайския пазар, предвид възобновилата се конкуренция. Предвид тези обстоятелства е възможно рапицата на MATIF и канолата на ICE да придобият по-силни бичи настроения  в средносрочен план, но остава да видим дали и геополитиката няма да окаже влияние, както в Черноморския регион. Повод за повишено внимание от страна на американските търговци е развитието на жътвената кампания в ключовите производствени региони на  Бразилия, която очаква рекордна реколта.