Седмичен анализ на пазара на пшеница – 08 март

В Северното полукълбо зимната пшеница започва да напуска състоянието си на покой и е в различни стадии на развитие в много региони. В момента условията в ЕС са разнопосочни поради студеното и влажно време в Северна Европа, докато по-топлите и по-сухи условия от нормалното, се отразяват неблагоприятно на пшеницата в южната част.
В Украйна, високите температури възобновяват вегетацията в някои райони, а в Руската федерация въпреки някои скорошни валежи, сушата в района на Кавказ се запазва. В южната половина на САЩ необичайното топло време в края на февруари изкара зимната пшеница от покой около две седмици по-рано от нормалното. В Канада условията като цяло са благоприятни, но липсата на подходяща снежна покривка в части от прериите излага посевите на риск от измръзване.
 

 

Продължаващия натиск от растящия руски износ и все по-агресивните руски цени оказват осезаем натиск върху световните котировки. Тази седмица пшеницата на МАТИФ достигна нива невиждани повече от три години и половина. Международния търг на Алжир за хлебна пшеница подчерта ожесточената конкуренция на черноморското зърно. Северноафриканската страна закупи близо 900 кмт пшеница при цена от $228/т на база CFR (т.е. с доставката), като по-голямата част от покупката се смята, че ще бъде с руски произход. Според някой пазарни източници, руската пшеница 12,5% за доставки през април/май натоварена от черноморските пристанища се котира на около $198/т на база FOB.
 

 

Западноевропейските търговци следят дали пoнижаващите се цени привличат ново търсене от Мароко и Китай - ключови дестинации за продажба на европейска пшеница този сезон, особено френска. Износът на мека пшеница от ЕС от началото на сезона досега, достига 21 Мт, което е спад само с 2% спрямо предходната година, успявайки леко да навакса бавния старт на експортния сезон.

Преди две години фючърсите на пшеницата в Чикаго достигнаха исторически връх, след като водещият износител Русия нахлу в друг основен доставчик, Украйна, незабавно поставяйки под въпрос близо 30% от световния износ на пшеница. Но, тази седмица пшеницата на CBOT падна до най-ниското си ниво от август 2020 г. На теория глобалните перспективи за предлагането не са непременно мечи, особено в сравнение с царевицата и соята, тъй като според USDA глобалните доставки на пшеница за 2023/24 г. ще намалеят за четвърти пореден сезон до осемгодишно дъно. Спадовете наблюдавани сега на пазара, са ефект от факта, че запасите от пшеница при големите износители, са нараснали с 1% от септември насам достигайки 14,8%.

Консултантската компания StoneX предвижда реколтата от пшеница в Бразилия за 2024/25 г. да достигне 9,2 Мт, което е 14% увеличение спрямо 8,1 Мт от предходния сезон. Това е първата оценка, публикувана от StoneX за предстоящата реколта от пшеница в Бразилия, като тя вече е засята в основните региони на страната, а консултантската компания отдава увеличението на производството на по-висок добив въпреки по-малкото засети площи. Площите намаляват с 11% след решението на фермерите, които са взели предвид няколко фактора: ниски добиви през предходната година, недостиг на семена, ниски цени на вътрешния пазар и известна конкуренция от втората реколта царевица.

ABARES повиши прогнозата си за реколтата в Австралия за 2023/24 г. с 500 кмт до 26 Мт в тримесечния си доклад, тъй като по-добрите летни валежи от очакваното са увеличили добивите. Въпреки това реколтата остава много по-малка спрямо последните сезони ( 36 Мт – 21/22 ; 40 Мт – 22/23), главно заради метеорологичния феномен Ел Ниньо, който донесе горещо и сухо време през по-голямата част на 2023г.

Проливни дъждове и градушки нанесоха щети на пшеницата в Индия. Стартът на жътвената кампания ще започне този месец в някой от основните производствени райони, а размерът на щетите все още не е отразен. Към момента индийското правителство прогнозира реколта 2024/25 за 112 Мт, което е нов рекорд и ръст от 1,3% спрямо производството през 2023/24. Според някой източници от индустрията обаче, реколтата може да е по-ниска от миналата година, което увеличава възможността Индия отново да се превърне във вносител на пшеница през новия сезон.
 

По Черноморието липсва търсене на пшеница от Украйна, Румъния и България, дори на фона на непрекъснатия спад на котировките след агресивните цени в Русия. Руска пшеница 12,5% се предлага около прага от $200/т FOB за доставка през март-април и пазарни източници очакват този спад да продължи.

Най-ниската оферта отправена в канселирания търг от египетската GASC, беше за българска пшеница от $225,77/т FOB, следвана от френска – $226/т и румънска – $232,5/т. Някой анализатори смятат, че GASC ще купи руска пшеница тези дни в частни транзакции на цена доста под нивото поискано на този търг ($235/т FOB). Трябва да се отбележи, че в търга не бяха подадени ценови оферти от Украйна.

Търсенето на пшеница в пристанищата на CVB (Констанца, Варна, Бургас) е близо до "нулата", въпреки че цените отбелязват ежедневни намаления от €2-3/т. От друга страна, производителите също не са склонни да продават. Въпреки това, присъства забележителна активност за новата реколта, където виждаме фиксации на около €200 спрямо МATIF. Запасите от хлебна и фуражна пшеница в Румъния и България продължават да се оценяват на 4 Мт, докато търговците вече правят сделки с нова реколта.
 

 

Благоприятното време в Северното полукълбо засега показва добри перспективи за развитието на зимната пшеница. И тъй като цените на пшеницата не реагираха особено много на ситуацията с Червено море - която прави по-трудно зърното от Черноморския регион да достигне до азиатските пазари. Сега топката е в ръцете на Австралия, която след приличното си производство ще може да подкрепи търсенето от Южна Азия. В тази връзка, изглежда, че надежда за покачване на котировките в близко бъдеще може да дойде и от Азия.
Намалените запаси на пшеница в Индия за 2023/24 г., оценени от USDA на едва 9 Мт, най-ниското ниво от 2007/08 г., и потенциални проблеми с новата реколта, могат да накарат Ню Делхи да реши да попълни запасите. А, по-голямото търсене на внос от Индия също би означавало повече търсене на световния пазар, което от своя страна може да повиши цените.