Седмичен анализ на пазара на маслодайни култури - 21 декември

Времето

Изобилните валежи ще се завърнат в централна Бразилия и ще продължат до края на годината, спомагайки на соята, която е в етап на образуване на шушулки. Южните райони, които преминаха през по-сухи периоди през последните две седмици, също ще се наслаждават на чести дъждове. В Аржентина локалните дъждове ще продължат през тази седмица, поддържайки почвената влага, като за януари са прогнозирани солидни дъждове, с добри условия за развитие на соевите култури.
 

Акценти от световните пазари

Рапицата на MATIF следва падането на канолата на канадската борса, където най-активният договор за март се търгува близо до най-ниското си ниво за шест месеца, тъй като търсенето за износ остава слабо. Също така, фючърсите на соята в Чикаго паднаха след прогнозите за метеорологични условия, които показват, че някои сухи зони в Бразилия ще получат така необходимите валежи в следващите дни.
 
Общият внос на рапица от ЕС за този сезон възлиза на  2,56 Мт, което е с 27% по-малко от миналия сезон. Според ЕК големите вносители на рапица са Белгия (685 кмт), Германия (609 кмт), Франция (474 кмт), Холандия (278 кмт) и Румъния (129 кмт). Вносът на слънчогледово масло възлиза на 1,05 Мт, с 13% повече от миналия сезон, докато вносът на палмово масло е общо 1,58 Мт, което е с 14% по-малко от миналата година. Според данните на „Fediol“ обемът на преработката на маслодайни култури в ЕС се възстанови през ноември и нараства със 7%, до 3,25 Мт, в сравнение с предходния месец. Това е базирано на нарастващата преработка на слънчоглед, която е на най-високото месечно ниво от 2021 г насам, равняваща се на 600 кмт.

Пазарът на соя в САЩ не реагира толкова много на неблагоприятното време в Бразилия, тъй като все още няма доказателства, че това ще доведе до увеличение на износа на САЩ над сегашната цифра, предложена от USDA за този сезон (47,76 Мт) - за да оправдае рационализирането на търсенето с по-високи цени. Това е така, защото при благоприятни метеорологични условия реколтата в Аржентина може да достигне 50 Мт, а с таксите за износ на соя, соев шрот и соево масло, които към момента са 33%, южноамериканската страна може да изнесе 10 – 12 Мт. Парагвай и Уругвай могат да подкрепят с още 10 Мт. Реколтата в Бразилия трябва да спадне до 140 Мт, за да увеличи с поне 3 Мт търсенето от САЩ (най-скорошната оценка на бразилската реколта, направена от консултантската фирма Itaú BBA, е за 153 Мт, с очакван износ от 95-96 Мт).

Зърнената борса в Буенос Айрес изчислява в своя седмичен анализ, че сеитбата на соя е достигнала 59,5% завършеност (от прогнозирани 17,3 Мха), което е със 7,8% над предходната седмица и с 9% повече в сравнение с миналия сезон. Но само 30% от общата реколта е в добро и отлично състояние в момента, което е с 5 процентни пункта по-малко спрямо миналата седмица.

Правителството на Аржентина планира да повиши експортните мита върху соевите продукти до 33% (от 31%) и да повиши митата върху слънчогледовия комплекс до 15% (от 7%). Това увеличение е предложено, за да компенсира намалението на данъците за други продукти. Очакванията са Аржентина да се върне на мястото си като най-големият износител на соев шрот в света през 2024 г. след възстановяване на производството на соя през сезон 2023/24 г., но ходът на аржентинското правителство може да бъде пагубен за местната преработвателна индустрия, която работи на изключително ниски нива тази година поради недостиг на соя.

Китай продължава да купува соя от САЩ, въпреки логистичните проблеми в Панамския канал (за които се казва, че може да продължат още 6 месеца) и динамиката на пазара, която предполага, че бразилската соя е по-конкурентна по цена. Китай миналата седмица договори 25 карга на соя от САЩ (което повдигна общия обем на покупките за този сезон на над 6 Мт), а на пазара има спекулации, че голяма част от покупките на „Sinograin“ са с политически мотиви, като се има предвид затоплянето на отношенията между Китай и САЩ - въпреки по-ниското съдържание на масло в соята от САЩ в сравнение с тази от Бразилия.

В Индия вносът на растителни масла през ноември е намалял с 25% спрямо миналата година, до 1,15 Мт, като най-голямото намаление е при палмовото масло, с 26%, до 692 кмт (вносът от Индонезия е намалял с 21% спрямо предходната година, до 410 кмт, а този от Малайзия - с 31%, до 195 кмт). Вносът на слънчогледово масло е намалял с 18%, до 128 кмт, тъй като увеличеният внос от Аржентина, Русия и Румъния не успя да компенсира липсата на внос от Украйна и България. Вносът на соево масло е намалял с 35%, до 149 кмт.
 

Черноморски регион

Доброто производство на маслодайни култури в региона влияе върху котировките. За слънчогледа, цените на DAP CVB (Констанца, Варна, Бургас) се опитват да останат над прага от $430/т през последните месеци, но винаги усещаха натиска от относително стабилна реколта от Черно море, както и на ниво ЕС.

Украинският пазар на слънчогледово масло остана спокоен през последната седмица на фона на слабите оферти за покупки и продажби. Нивата на предлагане бяха в диапазона от $880-885/т за доставка декември-януари. На пристанищата покупките бяха извършени в ценови нива от $755/т CIF Измаил и $740/т Пивденний. От друга страна, украинските износители на слънчоглед са в процес на подготовка на необходимата документация, за да кандидатстват за лицензи за доставка към  България.

Износът на слънчогледово олио от Русия през ноември нарасна с 33% спрямо предходния месец до 354 кмт, с 84% повече от същия месец на миналата година, като износът от началото на сезона (1 септември) достигна 840 кмт, което поставя рекорд. Руският износ на рапично масло спадна с 41% през ноември спрямо октомври до 88 кмт, с 20% по-малко от същия месец на миналата година, което доведе общия износ до 331 кмт, но все пак с 21% повече от предходния сезон.
   

Перспективи

Цените на маслодайните култури ще останат чувствителни към метеорологичните условия в Бразилия и всяко по-нататъшно намаление на прогнозите за производство. Обратно, перспективите за износ ще подкрепят фючърсите на соево и палмово масло, които също получават подкрепа от по-стабилните цени на петрола, водени от продължаващото напрежение в Червено море, но също и от външна подкрепа от по-широкия енергиен комплекс.