Бордът на търговията в Чикаго (CBOT) е сформиран през 1848г. от група бизнесмени, които искат да придадат ред на хаотичните флуктуации на цените на зърнения пазар в Средния Запад. Цените на суровините преминавали през цикли на бум и спад. През зимата, когато зърното е било недостатъчно, цените били изключително високи. По време на жътва обаче, Чикаго бива наводнен от зърно и фермерите нямали друг избор освен да се задоволят с ниските цени. Някои фермери дори предпочитали да използват стоката за гориво отколкото да хвърлят още средства за транспортирането ѝ, когато цените били прекалено занижени. Други са си изхвърляли царевицата и пшеницата в езерото Мичиган, вместо да плащат за съхранение.
Първата железопътна линия свързваща Средния Запад с Чикаго е завършена в годината на създаване на CBOT-1848 година. В последствие се изгражда още по- силна железопътна система и Чикаго става национален и дори интернационален център за търговия на аграрни суровини през 50-те години на 19-ти век. Френското правителство престава да купува зърно от Ню Йорк и започва да си го снабдява именно от Чикаго.
Старата сграда на CBOT съборена през 1929, за да се построи новата. Източник: Исторически музей Чикаго
През 1865 година, CBOT стандартизира борсово търгуваните форуърд договори, които нарича фючърсни контракти. Така Бордът предлага на фермерите начин да си гарантират цената на своите стоки напред във времето, предлагайки фючърсни контракти, които заради стандартизацията и централизацията си гарантират по-голяма сигурност пред форуърдните договори. По време на сеитба, фермерът би могъл да спазари предварително цената, на която ще продаде. Същевременно големите купувачи на зърно се възползват от това да си гарантират доставката на суровината.
Още в началото, CBOT въвежда нова система за оценка на качествените показатели на зърното, за да улесни търговията. Преди стоката да бъде складирана, тя се проверява и смесва единствено със стока имаща сходно качество. На фермера се предоставя бележка с Х количество зърно притежаващо Х качество. Именно използването на бележките са направили търговията на големи количества зърнени суровини много по-лесна. Вместо купуването и продаването на истински торби с пшеница и царевица, брокерите са можели да търгуват само с тези бележки. Постепенно биват привличани все повече спекуланти търсещи печалби и разбира се фермери възползващи се от възможността да си гарантират цена на стоката за следващите месеци.
Покрай масовото движение на зърното, благодарение на подобрената логистика се появяват и много силози. Въпреки че те са поредният посредник между фермера и купувача, силозите гарантират по-добра система на доставка, предоставяйки възможност за съхранение на по-голямо количество стока, както и улеснено купуване и продаване за спекулантите.
CBOT през 1900г.